Той се вряза с плясък в повърхността и потъна надолу, като отначало се сгърчи от студената вода, после с няколко извивки на тялото се освободи от въжетата и с енергични движения заплува нагоре. Когато главата му се подаде над водата, лодката с двамата мъже вече се бе приближила. Люк се намираше на близо петстотин метра от брега и теченията го отнасяха навътре. Нямаше как да изплува на сушата. Видя мъжа с пушката да се прицелва в него. Пое дълбоко въздух, изви се и се гмурна в дълбините.
Покрай него се посипаха куршуми, които бързо забавяха скоростта си в солената вода.
Той спря да се гмурка и застана на едно място във водата, като гледаше нагоре към повърхността. Не можеше да задържа дъха си безкрайно. А какво гласеше старата поговорка? Най-добрата защита е нападението.
Люк се оттласна с крака и заплува нагоре, ориентирайки се по тъмния силует на лодката. По ъгъла на куршумите, които продължаваха да описват линии във водата, се виждаше от коя страна го очакват да изплува. Остана в сянката на полюшващия се корпус, без да откъсва очи от кила. Извънбордният мотор работеше на празен ход и лодката леко се носеше по течението, но ако двамата решаха да дадат газ и да потеглят, витлото щеше сериозно да го нарани.
Той изплува и тихо пое въздух, после изчака лодката да се наклони към него, хвана се с две ръце за борда и използва обратното движение на корпуса, за да се издърпа от водата.
Мускулите му бяха стегнати като пружини, съзнанието му беше бистро, мозъкът работеше на пълни обороти. Разполагаше само с миг, за да ги изненада, но го използва изцяло, като се набра нагоре, изви тялото си и с един ритник запрати кормчията през борда.
Мъжът с пушката се обърна.
Люк се хвърли напред и стовари десния си юмрук в долната му челюст, после сграбчи пушката и я изтръгна от ръцете му, за да го удари с приклада под брадичката. Чу се изпукване на кост и мъжът се строполи върху планшира. Люк го блъсна във водата.
Дотук беше лесно. Вече имаше тактическо предимство.
Той погледна към кулата „Мадлиена“. Гало и другият мъж бяха още на горната тераса и го наблюдаваха. Той остави пушката в краката си и даде газ. Двигателят се събуди и изрева. Зави към брега и в този момент чу изстрел.
Зад гърба си.
Той се обърна. Към него се носеше друга лодка. С един човек на борда — с бейзболна шапка, който едновременно управляваше и стреляше по него с пистолет. Люк имаше пушка, но не можеше да кара лодката и да стреля. Започна да криволичи на зигзаг, за да избегне куршумите.
Отекнаха още два изстрела.
Той зави на юг към Валета. Другата лодка го последва с вътрешен завой; дистанцията помежду им бързо се свиваше. След секунди щяха да се изравнят.
Люк пусна щурвала и сграбчи пушката с две ръце. Преследвачът му се приближи още повече. Люк се обърна и застана леко разкрачен, готов за стрелба, преди лодката да бе кривнала встрани.
Другата лодка забави ход и спря, а кормчията вдигна ръце във въздуха в знак, че се предава. Люк стисна отново руля и даде газ, завивайки към другия съд. Приближи се и вдигна пушката с една ръка с пръст на спусъка, докато с другата едновременно подаваше газ и въртеше руля.
Преследвачът свали бейзболната шапка и по раменете му се посипаха дълги руси коси.
— Коя си ти? — извика Люк.
— Лора Прайс.
— А защо стреляш по мен?
— За да привлека вниманието ти.
Лодките им се поклащаха върху вълните.
— Е, успя.
— Ако исках да те убия, щях да съм го направила.
— Винаги ли си толкова самоуверена?
— Тук съм, за да ти помогна.
— Измисли нещо по-умно.
— Може ли да си извадя телефона?
— Давай.
Жената бръкна в джоба си, докато той я държеше на прицел с пушката. Когато извади ръката си, държеше в нея сгъваем мобилен телефон. Отдавна не бе виждал такъв апарат. Тя му го подхвърли и Люк го улови във въздуха.
— Натисни двойката — извика тя.
Без да сваля пушката, той натисна бутона и вдигна апарата до ухото си, като не отделяше поглед от Лора Прайс.
Чуха се две иззвънявания. После някой отговори.
— Стефани Нел на телефона.
7
Езерото Комо