Главата на Малоун се пръскаше от остра болка, която започваше от тила и стигаше напред до очните му дъна. С усилие на волята той изплува от мъглата, опомни се и когато зрението му се фокусира, видя мъжа, който бягаше по коридора на третия етаж, малко преди да завие към стълбището. Тогава скочи и се затича след него.
Мъжът имаше преднина и вече почти беше слязъл на втория етаж. Малоун реши да спечели време, метна се през парапета, стовари се върху него с цялата си тежест и го повали на пода. За негов късмет, тялото на непознатия смекчи удара; двамата се претърколиха до следващата стълбищна площадка. Кожената чанта изхвърча от ръцете на мъжа, прелетя над парапета и падна долу. Малоун скочи на крака и го цапардоса с юмрук в лицето. Нападателят се нахвърли върху него и го събори върху каменния парапет. Площадката на етажа представляваше тесен коридор, пресичащ къщата, който в края си имаше два затворени прозореца.
Малоун се оттласна от нападателя си и набързо го оцени с поглед. Беше набит, русоляв, облечен с джинси и пуловер.
Мъжът се втурна напред, избегна поредното кроше и обви ръце около гръдния му кош в задушаваща прегръдка. Вкопчени един в друг, те залитнаха напред и се блъснаха в прозореца. Посипаха се стъкла; Малоун се опитваше да отблъсне атаката, но мъжът вече го беше уловил откъм гърба и го притискаше към строшения прозорец. Той вдигна крак и успя да го улучи с тока на обувката си малко над глезена. Мъжът изръмжа и охлаби хватката около гърдите му. Малоун заби лакът в корема му и той се преви на две. Местата бяха вече разменени и той вкара ръката на мъжа в дупката на счупения прозорец, като я притисна към назъбените стъкла. Мъжът изрева от болка, но Малоун го притискаше с цялата си тежест към стъклото и видя как то сряза ръката му от китката до лакътя.
С животински писък противникът му вдигна нагоре обезобразената си ръка, от която шуртеше кръв. Висяха и парчета плът и кожа. Той се затича към стълбището, опитвайки се да избяга.
Чу се трясък.
Тялото на мъжа се затресе в спазъм от удара на куршума, който прониза гръдния му кош и изхвърча навън сред фонтан от кръв.
Изтрещя нов изстрел. Тялото на мъжа се сгърчи.
Малоун разбра какво се случва. Някой стреляше отдолу.
Трети куршум повали по лице мъжа, който се строполи на пода като покосен, от гърлото му излизаха болезнени хрипове. Малоун залегна зад парапета и надникна между пръчките. Долу нямаше никой. Пушката, която бе използвал, за да подплаши мечката, все така лежеше на пода в коридора на третия етаж.
Отвън пред входната врата се разнесе нов изстрел.
Нападателят му вече лежеше неподвижно на пода и не издаваше звук. Малоун се надигна и се затича по стълбите към входната врата. Пред очите му танцуваха черни петна от удара в тила, но приливът на адреналин му помагаше да пази равновесие. Отвън все така не се виждаше никой. Теренът от трите страни на къщата се издигаше стръмно нагоре към гористите планини. Чу се приглушено далечно изръмжаване на запалващ двигател.
Но откъде идваше звукът? Ехото не му позволяваше да определи посоката.
Малоун се взираше към дърветата, но никъде не се виждаше автомобил. За негов късмет, надолу към езерото водеше само едно шосе. Можеше лесно да отреже пътя на всеки, който се опитваше да избяга от тук.
Той се обърна и понечи да тръгне към алфа ромеото. И се закова на място. Предната дясна гума беше спукана. Вече знаеше причината за четвъртия изстрел.
Никъде нямаше да ходи. Или поне не веднага. Някой го бе изпреварил, някой бе дошъл тук подготвен, очевидно разполагащ с информация.
Друг купувач? Възможно.
Той се върна във вилата и се качи на втория етаж. Провери трупа за пулс; нямаше. Прерови джобовете му, но не откри портфейл или документ за самоличност. Може би от МИ-6 щяха да го идентифицират.
Малоун забеляза нещо на ръката му. Пръстен от сребърно-калаена сплав. Стар на вид. С гравирани върху него букви:
SATOR
AREPO
TENET
OPERA
ROTAS
Той го свали от пръста и го огледа. Отвън нямаше повече обозначения, но от вътрешната му страна откри малък знак:
Четири лесно различими върха на стрели, съединени в остриетата. Никакво съмнение. Това беше осмоъгълният малтийски кръст.
Той пъхна пръстена в джоба си. После се сети за кожената чанта, която бе паднала през парапета. Слезе на първия етаж и огледа пода, където би трябвало да лежи. Нямаше я. Очевидно стрелецът я бе взел.