— Можех да ви застрелям, мистър Спейд — произнесе през зъби, превъзмогвайки болката.
— Можехте — съгласи се Спейд.
— Но не го сторих.
— Знам.
— Тогава защо ме ударихте, след като вече бях обезоръжен?
— Моля за прошка — дари го с вълчата си усмивка Спейд. — Но представете си колко бях разочарован, като разбрах, че предложението за петте хиляди е било въздух под налягане.
— Грешите, мистър Спейд. То беше и продължава да е съвсем истинско.
— Ами! — изненадата на Спейд също беше съвсем истинска.
— Готов съм да заплатя пет хиляди долара за статуетката. — Кайро свали ръка от обезобразеното си лице и отново придоби стегнатия си делови маниер. — У вас ли е?
— Не.
— Щом като не е тук — вежливо изрази той недоверието си, — защо тогава рискувахте сериозна телесна повреда единствено за да ми попречите да претърся помещението?
— Значи според вас трябва да седя мирно и да се оставя на всеки срещнат да ми размахва пищов под носа? — Спейд щракна с пръсти към вещите на Кайро, струпани на бюрото му. — Имате и домашния ми адрес. Бяхте ли вече там?
— Да, мистър Спейд. Готов съм да заплатя пет хиляди долара, за да получа обратно статуетката, но съгласете се, че е напълно естествено да се опитам, ако е възможно, да спестя на собственика тези разноски.
— Кой е той?
Кайро поклати глава и се усмихна.
— Нали ще ми простите, че няма да отговоря на този въпрос.
— Мислите ли? — Спейд се наклони напред и се усмихна през стиснати зъби. — Аз ви държа в ръцете си, Кайро. Сам влязохте тук и се забъркахте — достатъчно, що се отнася до полицията — в снощните убийства. Така че сега или ще ми играете по свирката, или…
Усмивката на Кайро бе сдържана, невъзмутима.
— Преди да пристъпя към каквито и да било действия, направих доста обстойна справка за вас — изрече той. — И се уверих, че сте прекалено разумен, за да допуснете някакви странични съображения да се намесят във финансово изгодни за вас операции.
Спейд сви рамене.
— Къде са тези операции?
— Предложих ви пет хиляди долара за…
Детективът потупа портфейла на Кайро с опакото на ръката си.
— Тук няма и намек за пет хиляди долара. Приказвате си врели-некипели. Със същия успех можете да ми предложите един милион за доставката на лилав слон, само че каква полза?
— Ясно, разбирам — замислено изрече Кайро, извил очи към тавана. — Желаете да получите някакво уверение за моята искреност. — Той докосна зачервената си долна устна с връхчето на пръста си. — Какво ще кажете за нещо като аванс?
— Дадено.
Кайро посегна към портфейла си, поколеба се, отдръпна ръка и попита:
— Бихте ли приели, да кажем, сто долара?
Спейд взе портфейла, извади сто долара, намръщи се, рече:
— Я по-добре да ги направим двеста. — И ги направи.
Кайро нищо не каза.
— Първото ви предположение беше, че птицата е у мен — продължи Спейд отсечено, след като прибра двестата долара в джоба си и хвърли портфейла обратно върху бюрото. — В него няма и капка истина. Какво е второто?
— Че знаете къде е или ако не съвсем, то поне как да я набавите.
Спейд нито отрече, нито потвърди думите му. Той сякаш не ги чу.
— Какво доказателство можете да ми представите, че вашият човек е собственикът?
— За жалост почти никакво. Но мога да ви кажа следното: никой не може да ви представи достоверни доказателства, че е собственик. А ако знаете за цялата работа толкова, колкото предполагам — в противен случай не бих се намирал тук, — тогава трябва да ви е известно, че начинът, по който му бе отнета птицата, доказва недвусмислено правото му да я притежава — във всеки случай много повече, отколкото Тързби.
— Ами дъщеря му? — попита Спейд.
От възбуда очите на Кайро се разтвориха широко, лицето му поаленя, гласът му се извиси пискливо:
— Собственикът не е той!
— Аха — рече детективът тихо и двусмислено.
— Значи той е тук сега, в Сан Франциско? — продължи Кайро не толкоз пискливо, но все така възбудено.
Спейд премига сънливо и предложи:
— Може би за всички ни ще е най-добре, ако свалим картите.
Левантинецът трепна и си възвърна спокойствието.
— Аз пък не съм на това мнение. — Гласът му бе станал почтителен. — Ако знаете повече от мен, ще се възползувам от вашата осведоменост, а вие ще спечелите пет хиляди долара. Ако не знаете нищо, значи съм сбъркал, като съм дошъл при вас, и да постъпя както предлагате, би означавало само да задълбоча грешката си.