— Да, няма как — съгласи се той и им стори място да минат.
Сетне затвори вратата и ги последва в стаята.
ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ
Бриджид О’Шонеси се беше свила в креслото до масата. Ръцете й закриваха лицето, коленете й бяха придърпани нагоре и опираха в брадичката й. Очите й бяха широко разтворени, уплашени.
Над нея се бе надвесил Джоуел Кайро и държеше пистолета, който Спейд бе избил от ръката му. С другата ръка притискаше челото си. През пръстите му се процеждаше кръв и се стичаше по очите му. От разбитата устна течеше по-тънка струйка и се разделяше върху брадата му на три лъкатушещи ивици.
Кайро не обърна никакво внимание на полицаите. Яростният му поглед не се откъсваше от сгушеното пред него момиче. Устните му мърдаха конвулсивно, без да издават никакъв членоразделен звук.
Дънди, който пръв нахълта в стаята, веднага се приближи до него, с ръка, пъхната под палтото, сграбчи го за китката и изръмжа:
— Какви са тези номера?
Кайро свали окървавената си ръка и я размаха под носа на лейтенанта. На челото му зейна седем–осем сантиметрова рана с неравни краища.
— Вижте какво ми направи тая! — изкрещя той. — Вижте!
Момичето свали крака на пода и отмести уморен поглед от Дънди, стиснал все така здраво ръката на Кайро, към Том Полхос, застанал най-отзад, сетне към Спейд, облегнал се на рамката на вратата. Лицето на последния бе невъзмутимо. Когато погледите им се срещнаха, в жълто-сивите му очи за миг проблесна злобна насмешка, но после отново станаха безизразни.
— Вие ли го подредихте така? — обърна се Дънди към момичето и посочи сцепеното чело на Кайро.
Бриджид отново погледна Спейд, който с нищо не показа, че е разбрал молбата в очите й. Стоеше все така облегнат на рамката на вратата и разглеждаше присъствуващите с вежливото безразличие на случаен зрител.
Тя прехвърли погледа си върху Дънди. Очите й бяха широки, тъмни, разтревожени.
— Нямах друг избор — произнесе с нисък, хълцащ глас. — Бях насаме с него, когато се нахвърли отгоре ми. Не можах… опитах се да го отблъсна… не можах да стрелям по него, нямах сили…
— Ах ти, лъжкиня такава! — разкрещя се Кайро и безуспешно се опита да изтръгне ръката с пистолета от здравата хватка на Дънди. — Долна мръсна лъжкиня! — Той се извъртя с лице към лейтенанта. — Всичко това са лъжи! Дойдох тук с най-добри намерения, а те и двамата ме нападнаха. Когато дойдохте и той излезе да разговаря с вас, тя ме заплаши с пистолета и заяви, че след като си отидете, ще ме убият. Тогава се развиках за помощ, за да не си тръгнете и да ме оставите, а тя ме удари с пистолета.
— Я ми дайте това — рече Дънди и му отне оръжието. — А сега да се разберем. За какво сте дошли тук?
— Той ме повика — извърна Кайро глава и изгледа подигравателно Спейд. — Обади ми се по телефона и ме покани да дойда.
Спейд премигна сънливо, без да каже дума.
— А защо ви извика? — продължи Дънди.
Преди да отговори, Кайро попи кръвта от челото и брадичката си с копринена носна кърпа на люлякови райета. Междувременно възмущението му частично се измести от чувство за предпазливост.
— Ами… каза ми… че искали да ме видят. Не знам в каква връзка.
Том Полхос се наведе над кърпичката, вдъхна аромата на френски одеколон, изпълнил въздуха, обърна се към Спейд и го изгледа с въпросителна усмивка. Спейд му намигна и взе да си свива цигара.
— И после какво стана? — разпитваше Дънди.
— После двамата се нахвърлиха отгоре ми. Тя първа ме удари, сетне той ме хвана за врата — за малко да ме задуши — и измъкна пистолета от джоба ми. Не знам какво още щяха да ми сторят, ако не бяхте пристигнали. Допускам, че щяха да ме убият. Когато позвънихте, той отиде да ви отвори, а нея остави да ме варди с пистолета в ръка.
Бриджид О’Шонеси скочи от креслото.
— Защо не го накарате да каже истината? — възкликна тя и силно удари Кайро по бузата.
Левантинецът се разкрещя истерично. Дънди бутна момичето обратно в креслото и изръмжа:
— Без номера!
Спейд запали цигарата, изпусна дим, усмихна се на Том и му рече:
— Много е необуздана.
— Ъхъ — съгласи се Том.
Дънди се озъби на момичето:
— Та каква ви се иска да бъде истината?
— Не такава, каквато той твърди! Не е казал нито една вярна дума! — И като се обърна към Спейд, потърси подкрепа: — Нали така?
— Че аз откъде да знам? — учуди се той. — Бях в кухнята и пържех яйца.
Тя сбърчи чело и го загледа със замъглени от изненада очи. Том се усмихна отегчен. Дънди продължи да гледа злобно момичето и попита, без да обърне внимание на думите на Спейд:
— Щом като не говори истината, защо тогава той викаше за помощ, а не вие?