— Тръгвам. А ти иди на лекар.
— Първо ще закусим.
— Не, аз ще хапна в Бъркли. Нямам търпение да чуя какво ще каже Тед за тази история.
— Само да не ревнеш, ако ти се изсмее в лицето — предупреди я Спейд.
След като закуси спокойно в „Палас“ и изчете двата сутрешни вестника, Спейд се прибра у дома, обръсна се, изкъпа се, подържа бучки лед на раната и се преоблече.
Сетне се отправи към апартамента на Бриджид О’Шонеси в „Коронет“. Нямаше никой. Нищо не бе пременено, откак бе влизал последния път.
Оттам се запъти за хотел „Александрия“. И Гътман го нямаше. Нямаше ги и останалите обитатели на апартамента — дъщерята на Гътман и Уилмър Кук, неговия секретар. За дъщерята служителите от хотела казаха, че била хубаво, дребно русо момиче на седемнайсет години. Името му било Риа. Спейд научи също така, че всички пристигнали от Ню Йорк преди десет дена и не са се отписали от хотела.
Сетне отиде в „Белведере“ и свари колегата си да закусва в ресторанта.
— Добро утро, Сам. Седни да хапнеш. — Люк зърна слепоочието на Спейд. — Господи, с боздуган ли са те фраснали?
— Благодаря, вече закусих — рече Спейд, докато сядаше, и добави по повод на раната: — Изглежда по-зле, отколкото е всъщност. Как се държи моят Кайро?
— Излезе не повече от половин час след като ти си тръгна вчера, и оттогава не съм го виждал. Не е спал в хотела.
— Започва да придобива лоши навици.
— Нали знаеш — пусни човек като него из големия град и… Кой те цапардоса, Сам?
— Не беше Кайро. — Спейд се втренчи в сребърния похлупак, който не позволяваше на препечените филийки на Люк да изстинат. — Какво ще кажеш да хвърлим едно око в стаята му, докато го няма?
— Дадено. Знаеш, че за теб съм готов на всичко. — Люк бутна чашата с кафето си встрани, опря лакти на масата и впи поглед в очите на Спейд. — Само дето имам чувството, че ти самият далеч не си готов на всичко за мен и криеш нещо. Честно ми кажи, Сам — какъв е проблемът с този Кайро? Знаеш що за човек съм и спокойно можеш да ми се довериш.
Спейд свали поглед от сребърното похлупаче. Очите му бяха чисти и искрени.
— Познавам те, разбира се, и нищо не крия от теб. Каквото знам, ти го казах още тогава. Работя за него, но някои от приятелчетата му много ме съмняват и затова си имам едно наум.
— Момчето, което изгонихме вчера, от неговите приятели ли беше?
— Да, Сам.
— И някой от тях е видял сметката на Майлс, така ли?
Спейд обаче поклати глава.
— Майлс е убит от Тързби.
— А той самият от кого?
Частният детектив се усмихна.
— Това се пази в голяма тайна, но между нас казано, аз го пречуках. Поне така твърди полицията.
Люк изсумтя и стана с думите?
— Човек никога не може да те разбере какво мислиш, Сам. Хайде, ела да хвърлим въпросното око.
Задържаха се пред рецепцията, колкото Люк да уреди „да ни ударят една жица, ако се появи“, след което се качиха в стаята на Кайро. Леглото му беше гладко оправено, ала хартиите в кошчето за отпадъци, накриво дръпнатите завеси и двата смачкани пешкира в банята показваха, че камериерката още не бе чистила тази сутрин.
Багажът на Кайро се състоеше от квадратен сандък, куфар и пътническа чанта. Тоалетното шкафче в банята беше претъпкано с каква ли не козметика: кутийки, бурканчета, тубички и шишенца с пудри, кремове, мазила, парфюми, лосиони и тоници. В дрешника, над грижливо разтегнати в калъпи три чифта обувки, висяха окачени два костюма и едно палто.
Куфарът и чантата не бяха заключени. Люк успя да се справи със сандъка, докато колегата му претърсваше всичко останало.
— Дотук нищо — обяви Спейд, когато двамата завряха глави в сандъка. И там не откриха нищо интересно.
— Знаем ли какво търсим? — попита Люк докато заключваше квадратния сандък.
— Не. Предполага се, че е пристигнал от Цариград. Искам да се уверя, че е така. Не видях нищо, което да обори тази версия.
— С какво се занимава?
— И това се опитвам да разбера — поклати глава Спейд, прекоси стаята и се наведе над кошчето за отпадъци. — Тук е последната ни надежда.
Извади отвътре някакъв вестник. Очите му светнаха, като видя, че е „Зов“ от предния ден. Беше прегъват на страницата с личните съобщения и рекламите. Огледа я, но нищо не привлече вниманието му. Обърна на отсрещната страница, където бяха финансовите вести, прогнозата за времето, съобщенията за раждания, разводи и смърт. От долния ляв ъгъл липсваше около петсантиметрово парченце от втората колонка.