Непосредствено над откъснатото имаше заглавие с едър шрифт: ДНЕС ПРИСТИГНАХА, а отдолу следваше:
12,20 — „Капац“ от Астория
5,05 — „Хелън П. Дру“ от Грийнуд
5,07 — „Албарадо“ от Бандон
Скъсаното минаваше през следващия ред, от който се четеше само „от Сидней“.
Спейд остави вестника върху масата и пак надникна в кошчето. Откри малко парче амбалажна хартия, къс от въженце, два етикета от нови чорапи, касова бележка от галантериен магазин за покупката на пет чифта мъжки чорапи, а най на дъното — парченце вестник, свито на топче.
Той много внимателно го оправи, разглади го върху масата и го постави там, откъдето беше откъснато. Отстрани пасна безупречно, обаче между горния край и реда, където се четеше „от Сидней“, липсваше около един сантиметър — достатъчно, за да се сместят съобщенията за пристигането на шест или седем кораба. Обърна страницата и видя, че липсващото парче се падаше върху една лишена от смисъл реклама за продажба на недвижимо имущество.
Люк се бе надвесил над рамото му.
— Какво е това? — попита.
— Изглежда, джентълменът се е интересувал от някакъв кораб.
— Е, не знам да има закон, който да му го забрани — рече детективът на хотела, докато Спейд сгъваше вестника и откъснатото парче и ги пъхаше в джоба на палтото си. — Свърши ли?
— Да, Люк, много ти благодаря. Ще ми звъннеш ли, щом се прибере?
— Разбира се.
Спейд се отби в търговския отдел на „Зов“, купи един брой от предния ден и провери какво пише на липсващото парче от вестника, намерен в кошчето на Кайро:
5,17 — „Таити“ от Сидней
6,05 — „Адмирал Пийпълс“ от Астория
8,05 — „Ла Палома“ от Хонконг
8,07 — „Кадопийк“ от Сан Педро
8,17 — „Силверадо“ от Сан Педро
9,30 — „Дейзи Грей“ от Сиатъл
Бавно прочете списъка, подчерта Хонконг с нокът, отряза с джобното си ножче целия списък, пъхна вестника заедно с другия, на Кайро, в кошчето за боклук и се върна в кантората си.
Седна пред бюрото, провери някакъв номер в указателя и вдигна слушалката.
— Ако обичате, Кърни 14-01… Къде е акостирала „Ла Палома“ вчера сутринта, моля ви? — После повтори въпроса. — Да, благодаря.
Натисна вилката с палец, отпусна я и каза — Давънпорт 20-20… Полицейския участък… Там ли е сержант Полхос?… Благодаря… Здравей, Том. Сам Спейд на телефона… Да, опитах се да се свържа с теб вчера следобед… Да, какво ще кажеш да обядваме заедно?… Добре. — Без да махне слушалката от ухото си, пак натисна и освободи вилката — Давънпорт 01–70, моля… Добър ден, обажда се Самюъл Спейд. Вчера сте телефонирали на секретарката ми, че мистър Брайън иска да ме види. Бихте ли го попитали кога ще му е удобно?… Да, Спейд. — Продължителна пауза. — Да… В два и половина? Добре. Благодаря. — Обади се на четвърти номер. — Здравей, мила, дай ми да говоря със Сид… Здравей, Сид. Сам. Имам среща с прокурора в два и половина днес следобед. Би ли звъннал тук в кантората към четири, колкото да се увериш, че не съм закъсал?… По дяволите твоят голф в събота следобед — работата ти е да внимаваш да не ме вкарат в затвора… Добре, Сид. Дочуване.
Бутна телефона встрани, прозя се, протегна се, опипа подутото слепоочие, погледна часовника, сви една цигара и я запали. Когато Ефи влезе в стаята, той пушеше лениво.
Момичето беше усмихнато, с блеснали очи и пламнали бузи.
— Тед каза, че е напълно вероятно — започна да докладва. — И дори се надява да е истина. Каза, че не е специалист по този период, но имената и датите са верни и никой от авторите не е отявлен фалшификатор. Много е възторжен.
— Това е добре, стига от прекален възторг да не пропусне да забележи, че е лъжа и измама.
— Кой, Тед? Никога! Той е много добър специалист и подобна грешка е изключена.
— Да, знам, в рода Перин всички са изключителни — включително ти самата и саждите на носа ти.
— Преди всичко той не е Перин, а Кристи. — Ефи се наведе да види носа си в огледалцето на пудриерата, която извади от ръчната си чантичка. — Сигурно е от пожара — каза, докато триеше саждите с носната си кърпичка.
— Да не би съвместният възторг на Перин и Кристи да е подпалил Зъркли?
Тя му се изплези и напудри носа си с розово пухче.
— Като се връщах, един кораб се беше запалил и вятърът издуха целия пушек върху нашия ферибот. Теглеха го на буксир.
Спейд опря ръце на облегалките на стола си.