— Ако предпочиташ без стенограф, ще го освободим. Казах му да дойде само за да ни бъде по-удобно.
— Изобщо не ми пука — отвърна Спейд. — Готов съм да запишете всяка моя дума, че дори ще се подпиша отдолу.
— Няма да те караме да подписваш каквото и да било — увери го Брайън. — Изобщо ще те помоля да не гледаш на това като на официален разговор, И не смятай, че имам вяра — а още по-малко доверие — на теориите, които са измъдрили в полицията.
— Така ли?
— Самата истина.
Спейд въздъхна и кръстоса крака.
— Много се радвам. — Бръкна в джоба си за тютюна и хартийките. — А твоята теория каква е?
Брайън се наведе напред — очите му изглеждаха твърди и бляскави като стъклата на пенснето.
— Кажи ми за кого е работил Арчър, като е следил Тързби, и аз ще ти кажа кой е убил Тързби.
Частният детектив се изсмя кратко и презрително.
— Не си на по-верен път от Дънди.
— Не ме разбирай погрешно, Спейд — продължи прокурорът, като потропваше по бюрото с кокалчетата на пръстите си. — Не казвам, че твоят клиент е убил Тързби или че е наредил да го убият, но продължавам да твърдя, че ако знам кой е или е бил клиентът ти, много скоро ще попадна на вярна следа.
Спейд запали цигарата, свали я от устата си, издуха дима от дробовете си и каза, привидно озадачен:
— Нещо не те разбирам.
— Не ме разбираш ли? Тогава ще ти го кажа по друг начин: къде е Дикси Монан?
Лицето на Спейд запази озадаченото си изражение.
— Този друг начин с нищо не ми помага, Все така не разбирам.
Прокурорът свали пенснето си и го заклати, за да подчертае, мисълта си:
— Известно ни е, че Тързби е служил като телохранител на Монан и го е последвал, когато Дикси сметнал за благоразумно да изчезне от Чикаго. Известно ни е също така, че Монан е задигнал при бягството си облози за двеста хиляди долара. Не ни е известно — все още — кои са били кредиторите му. — Той си нагласи пак пенснето и се усмихна мрачно. — На всички ни е много добре известно обаче каква съдба постига събирача на облози и телохранителя му, когато кредиторите ги открият. Вече се е случвало.
Спейд облиза устните си и ги опъна в грозно подобие на усмивка. Очите му под натежалите клепачи мятаха мълнии. Гласът му беше нисък, дрезгав и изпълнен с много приглушени чувства:
— Е, и какво мислиш в последна сметка? Че съм го убил по поръчка на кредиторите му? Или просто съм го открил и съм ги пуснал сами да си свършат работата?
— Не, не! — запротестира прокурорът. — Погрешно ме разбра.
— Много се надявам, че е така.
— Съвсем нямах предвид…
— Тогава какво имаше предвид? Брайън махна с ръка.
— Исках само да кажа, че може да си се забъркал, без да знаеш за какво става дума. Че би могъл…
— Ясно — изпръхтя подигравателно Спейд. — Не мислиш, че съм лошо момче, а само тъпак.
— Глупости. Да предположим, че някой дойде при теб и те наеме да откриеш къде е Монан, като ти каже, че има основания да предполага, че е в нашия град. Този някой би могъл да ти разкаже много убедителна, напълно измислена история — такива могат да се насъчинят колкото си искаш — или да ти каже, че Монан е взел от него пари на заем и е духнал. Без да се задълбочи в подробности. Ти откъде да знаеш какво се крие зад всичко? Как да прозреш, че това не е просто разследване? При тези обстоятелства никой не може да те държи отговорен за твоето участие, освен ако — тук той вложи по-голяма изразителност в гласа си, а думите произнасяше отчетливо, с паузи помежду им, — освен ако не станеш съучастник, като прикриеш самоличността на убиеца или сведения, които биха довели до неговото залавяне.
Гневът напусна лицето на Спейд. В гласа му също не прозвучаха сърдити нотки:
— Това ли имаш предвид?
— Именно.
— Добре. В такъв случай не ти се сърдя. Но грешиш.
— Докажи.
Спейд поклати глава.
— Сега не мога. Но мога да ти кажа нещо.
— Кажи де!
— Никой не ме е наемал във връзка с Дикси Монан.
Брайън и Томас се спогледаха. Очите на прокурора се върнаха отново върху частния детектив.
— Но тогава признаваш, че си бил нает във връзка с телохранителя му Тързби.
— Да, във връзка с бившия му телохранител Тързби.
— Бивш ли?
— Бивш.
— Значи си знаел, че Тързби вече не е свързан с Монан? С положителност ли го знаеше?
Спейд протегна ръка и изгаси фаса си в пепелника върху бюрото.
— С положителност знам само, че клиентът ми не се интересуваше от Монан и никога не се е интересувал от него — рече небрежно. — Подочух, че Тързби и Монан заминали за Ориента и там Тързби зарязал работодателя си.
Прокурорът и помощникът му отново се спогледаха. Томас произнесе с безгрижен глас, който обаче не успя да прикрие възбудата му: