— Не ме интересува — отвърна той, без да повиши глас. — Просто трябва да разбера какво е станало с банкнотата. Събличай се.
Тя се взря в немигащите жълто-сиви очи, лицето й порозовя, после отново стана бяло като платно. Изправи се сковано в цял ръст и започна да се съблича. Той приседна на ръба на ваната, без да изпуска от очи нито нея, нито отворената врата. Откъм стаята не долиташе нито звук. Бриджид свали дрехите си бързо, без излишно суетене, като ги пускаше на пода до краката си. Когато остана гола, отстъпи назад, без да сваля поглед от него. Лицето й бе гордо, без следа от предизвикателство или смущение.
Спейд постави пистолетите върху тоалетната седалка и коленичи пред облеклото й, с лице към вратата. Вдигаше всяка дреха, опипваше я, оглеждаше я, но не откри банкнотата. Като привърши, стана, подаде й целия куп и рече:
— Благодаря. Сега вече знам.
Тя пое дрехите си от него, без да каже нищо. Спейд взе пистолетите, затвори след себе си вратата на банята и се върна в стаята.
Гътман му се усмихна мило от люлеещия се стол.
— Открихте ли я?
Кайро, седнал на канапето до момчето, изгледа детектива с въпрос в тъмните си непрозрачни очи. Уилмър изобщо не го погледна. Седеше наведен напред, стиснал глава в ръце, подпрял лакти на коленете си, вперил очи в пода между краката си.
— Не я открих — отговори Спейд на въпроса на Гътман. — Вие сте я взели.
Дебелият се изкикоти.
— Аз ли?
— Да — рече Спейд, като подрънкваше пистолетите. — Ще си признаете или да ви обискирам?
— Да ме…
— Или ще признаете, или ще ви претърся. Трета възможност не съществува.
Гътман се вгледа в безизразното лице на детектива и се изсмя.
— Божичко, сър, ще го направите и окото ви няма да мигне. Голям образ сте, ако ми позволите да се изразя по този начин.
— Вие сте я взели — настоя Спейд.
— Да, сър, така е. — Дебелият извади смачканата банкнота от джоба на жилетката си, разглади я върху обширното си бедро, бръкна в джоба на сакото си за плика с останалите девет хилядарки и я прибави към тях. — Не бива да ми отказвате да си правя от време на време малки шегички, пък и исках да разбера как ще постъпите. И трябва да призная, че издържахте изпита с пълно отличие. И през ум не ми мина, че ще се решите на такъв прост и пряк начин, за да разберете истината.
Спейд се усмихна накриво, но без злоба.
— Такъв номер бих очаквал по-скоро от някой младок като недоносчето.
Гътман пак се изкикоти.
Бриджид О’Шонеси, облечена, но без палтото и шапката, се появи откъм банята, направи една крачка към вътрешността на стаята, спря, обърна се кръгом, отиде в кухнята и запали лампата.
Кайро седна по-плътно до момчето и отново му зашепна в ухото. То само сви раздразнено рамене.
Спейд погледна първо пистолетите в ръката си, сетне Гътман, излезе в коридора, отиде при дрешника, отвори вратата, сложи ги и трите на най-горния рафт върху капака на някакъв куфар, затвори вратата, заключи, прибра ключето в джоба на панталона си и отиде при вратата на кухнята.
Бриджид О’Шонеси пълнеше с вода и кафе алуминиевата кафеварка.
— Намери ли кое къде стои? — попита той.
— Да — отвърна тя с леден глас, без да вдигне глава. После остави кафеварката и се приближи до него. Изчерви се. Очите й бяха големи, влажни и изпълнени с укор. — Не биваше да постъпваш така с мен, Сам — кротко му рече.
— Трябваше да разбера как стоят нещата, съкровище — каза той, наведе се, целуна я леко по устата и се върна в стаята.
Гътман му се усмихна и му подаде белия плик с думите:
— Скоро, така или иначе, ще е ваш — може отсега да го вземете.
Спейд обаче не го взе. Седна в креслото и рече:
— Има време. А и не сме разговаряли достатъчно по въпроса за парите. Трябва да получа повече от десет хиляди.
— Десет хиляди долара са много пари.
— Цитирате собствените ми думи, но познавам и по-големи суми.
— Така е, сър, имате право. Но за няколко дни никаква работа това са много пари.
— Смятате, че не съм си мръднал и пръста ли? — попита Спейд и сви рамене. — Възможно е, но това си е моя работа.
— Да, така е — съгласи се дебелият. Присви очи, кимна към кухнята и сниши глас: — Ще делите ли с нея?
— Това също си е моя работа.
— Да, разбира се — съгласи се пак Гътман, — но… — Той се поколеба. — Ще приемете ли един съвет?
— Кажете.
— Ако не… предполагам, че така или иначе, ще й дадете част от парите, но… ако не й дадете толкоз, колкото тя смята, че трябва да получи, моят съвет е — внимавайте.