Тя сложи ръка върху неговата, легнала все така на рамото й.
— Тогава не ми помагай — прошепна едва чуто. — Но и не ми причинявай зло. Пусни ме да си вървя.
— Не. С мен е свършено, ако не си ми подръка да те предам на полицията, като дойдат. Само това може да ме спаси да не последвам останалите в затвора.
— Няма ли да го направиш за мен?
— Няма да ти бъда изкупителна жертва.
— Не говори така, моля те! — Тя свали ръката му от рамото си и я притисна нежно към лицето си. — Защо трябва да постъпваш така с мен, Сам? Не мога да повярвам, че мистър Арчър е значел за теб повече от…
— Майлс — дрезгаво произнесе Спейд — беше един мръсник. Разбрах това още през първата седмица на съвместната ни работа и имах намерението да го изритам преди края на годината. Не бих казал, че ми причини голяма вреда, като му тегли куршума.
— Тогава?
Спейд издърпа ръка от нейната. Лицето му вече нито се усмихваше, нито гримасничеше. Беше все така жълтеникаво и влажно, но чертите му се бяха вкаменили, бръчките — задълбочили. Очите му блестяха неестествено силно.
— Слушай какво ти говоря — може да не ме разбереш, но ще го кажа за последен път, и край! Чуй ме. Когато убият партньора ти, трябва да вземеш някакви мерки. Независимо какво е било мнението ти за него. Щом ти е бил партньор, трябва да предприемеш нещо. А в случая на всичкото отгоре сме и детективи. Основно правило в нашия бизнес е да преследваме до дупка убиеца на наш колега. Иначе се пише лошо. Пише се лошо за всички — и за организацията, и за кой да е друг детектив. Трето — аз съм детектив и да искаш от мен да заловя престъпник и да го пусна да си върви по живо, по здраво, е все едно да очакваш от ловното куче да хване заек и да го пусне на свобода. Не че е изключено — понякога и това става, — но просто не е естествено. Единственият начин да те пусна беше, ако бях оставил Гътман, Кайро и момчето да си вървят. А това…
— Ти се шегуваш. Едва ли очакваш от мен да повярвам, че всички тези причини са достатъчно основателни, за да ме изпратиш на…
— Изслушай ме и след това говори. Четвърто — каквото и да ми се иска сега, изключено е да те пусна, без самият аз да отида на бесилката, заедно с онези другите. Пето — нямам никакви, ама никакви основания да ти вярвам, но дори и да ти се доверя и този път да ми се размине, то ти ще имаш коз срещу мен, който ще можеш да използуваш всеки път, когато ти скимне. Станаха пет. А шестото е, че след като разполагам с необорими улики срещу теб, никога няма да съм сигурен, че не ще решиш да ми теглиш някой ден куршума. Седмо — никак не ми се иска да знам, че съществува вероятност, пък била тя и едно на хиляда, да съм ти налапал въдицата и да си ме изиграла. Осмо… впрочем стига. Всичко това е от една страна. Някои от тези причини може да не са много важни. Няма да споря по въпроса. Но виж само колко са на брой! А от другата страна с какво разполагаме? Само с факта, че може би ме обичаш и може би те обичам.
— Би трябвало да знаеш дали е така — прошепна Бриджид.
— Да, но не знам. Много е лесно човек да си изгуби ума по теб. — Той я изгледа жадно от главата до петите и отново впи очи в нейните. — Но не знам какво означава това в крайна сметка. И знае ли някой изобщо? Да кажем, че е така и аз те обичам. Какво от това? Следващия месец може да те разлюбя. Имал съм такива случаи, макар че не са продължавали чак месец. И тогава какво? Тогава ще си задам въпроса дали не съм ти послужил за изкупителна жертва. Ако те пусна и ме пъхнат в затвора, ще знам със сигурност, че си ме изиграла. А ако те предам, много ще страдам, ще прекарам няколко безсънни нощи, но ще ми мине. Слушай — хвана я за раменете, наклони я леко назад и се наведе към нея. — Ако всичко това нищо не ти говори, да го оставим и да кажем така: няма да те пусна, защото цялото ми същество го иска — иска да прати всички възможни последствия по дяволите и да те задържи — и защото — дяволите да те вземат! — Знам, че точно на това си разчитала, както с предишните хапльовци.
Той свали ръце и ги отпусна вяло покрай тялото си. Бриджид пое лицето му в шепи и го придърпа към себе си.
— Погледни ме в очите и ми кажи истината — щеше ли да постъпиш така с мен, ако соколът беше истинският и ти си беше получил парите?
— Има ли някакво значение сега? Не бъди сигурна, че съм толкоз продажен, за колкото ме имат. Понякога е полезно за нашата работа да те мислят за користен — възлагат ти добре платени дела и лесно се справяш с врага.
Тя го изгледа, но премълча. Спейд сви леко рамене и добави:
— Така или иначе, парите щяха да натежат като осма точка върху другата страна на везните.