Бриджид вдигна лице към неговото. Устата й беше леко отворена, устните — издадени напред.
— Ако ме обичаше — прошепна, — нямаше да имаш нужда от каквото и да било от другата страна на везните.
Той стисна зъби и процеди през тях:
— Няма да позволя да ме изиграеш.
Момичето бавно долепи устни до неговите, обви с ръце шията му, а той я взе в прегръдките си и я притисна към сърцето си. На вратата се позвъни.
Прегърнал с лявата ръка Бриджид О’Шонеси, Спейд отвори вратата. На прага стояха лейтенант Дънди, сержант Полхос и още двама полицаи.
— Здравей, Том — поздрави частният детектив. — Пипнахте ли ги?
— Пипнахме ги — отвърна Полхос.
— Браво. Хайде, влезте. Ето ви още една — побутна Спейд момичето към тях. — Тя е убила Майлс. Имам и няколко веществени доказателства: пищовите на момчето, на Кайро и банкнотата от хиляда долара, с която трябваше да бъда подкупен. — Той се загледа в Дънди, свъси вежди, наклони се леко напред, за да види по-добре лицето на лейтенанта, и избухна в смях. — Какво му става на твоето другарче, Том? Има съкрушен вид. — Засмя се отново. — Бас ловя, че след като е чул разказа на Гътман, е решил, че най-сетне ме е спипал натясно.
— Престани, Сам — изръмжа Том. — Изобщо не сме си помислили…
— Ами, как ли не! — весело го сряза Спейд. — Веднага е хукнал насам и от сладостно предвкусване са му течали лигите, макар че за теб съм сигурен — разбрал си, че съм водил дебелия за носа.
— Престани — отново изръмжа Том и хвърли кос притеснен поглед към началника си. — Пък и не сме научили историята от Гътман, а от Кайро. Гътман е убит. Когато нахълтахме, момчето тъкмо му беше теглило куршума.
Спейд кимна.
— Той трябваше да очаква това.
Когато в понеделник сутринта Спейд влезе в кантората си малко след девет, Ефи Перин остави вестника и скочи от неговия въртящ се стол.
— Добро утро, съкровище — поздрави той.
— Вярно ли е… това, което пише във вестника? — попита момичето.
— Вярно е. — Спейд метна шапката си върху бюрото и седна. Лицето му беше с цвят на маджун, но изражението му бе жизнерадостно, а очите, макар и с леки червени жилки, се бяха избистрили.
Кафявите очи на Ефи изглеждаха странно големи, устата й също бе свита по несвойствен за нея начин. Застана до него и го загледа. Той вдигна глава, усмихна се широко и рече закачливо:
— Как е женската ти интуиция?
Гласът й бе не по-малко странен от израза на лицето й:
— Как си могъл да постъпиш така с нея!
Спейд я изгледа рязко.
— Твоят Сам е детектив. — Прегърна я през кръста. — Та тя е убила Майлс, ангеле мой! — нежно й рече. — Ей тъй — щракна той с пръстите на другата ръка. — За едното нищо.
Тя се изплъзна от ръката му, сякаш я болеше.
— Моля те, не ме докосвай — каза с пресекващ глас. — Знам… знам, че си прав. Но не ме докосвай сега — сега не мога.
Лицето на Спейд пребледня като яката на ризата му.
Някой натисна шумно дръжката на външната врата. Ефи бързо се обърна и излезе от кабинета, като затвори междинната врата. След малко се върна.
— Айва е дошла — рече едва чуто.
Спейд, впил очи в бюрото си, кимна почти незабележимо.
— Добре — каза и потръпна. — Нека влезе.