Почувства как стиска челюсти и езикът му изведнъж стана студен и някак далечен в устата му.
— Влизай — каза старицата-старец. — Ани приготвя вечерята в кухнята.
— Коя си ти? — попита той с разтреперано сърце.
— Знаеш коя — каза тя и се изсмя пронизително. — Мама Пъркинс. Знаеш, знаеш, много добре знаеш.
Подпря се на стената в кухнята. Жена му се обърна към него с ренде в ръка.
— Скъпи!
— Коя… коя… — Чувстваше се като пиян, езикът не го слушаше. — Коя е онази персона в дневната, как се е озовала тук?
— Че как, това е Мама Пъркинс, нали се сещаш, от радиото — с нехайна логика отвърна жена му. Целуна го сладко по устните. — Изстинал ли си? Трепериш.
Успя да я види как кима и се усмихва, преди да го повлекат нататък.