Компанията се съгласила. В това време юнаците се приближили до града и разделили се: едни тръгнали на ляво, други — на дясно, а трети — право напред. Николчо, налбантският син и Христо останали сами.
— А кой дявол ни носи по това време в града без фенер? Ако ни хване колът11, то всичкото веслие ще да излезе из носа ни — казал налбантският син.
— Хайде да идем там и да поискаме Нониния фенер — казал Христо и изкикотил се.
— Де там? — попитал налбантският син.
— Вървете след мене и ще да видите. След няколко минути трите приятеля се запрели пред една малка къщица и потропали тихо на вратата… Около къщицата царувала мъртва тищина, месечината освещала стената на противоположната къща и блестяла с всичкото свое величие, милиони звезди се лъщели по небето, нощен ветрец духал откъм полето — и нищо повече…
— Вземи едно камъче и хвърли го вътре през прозореца — казал Николчо, който в това време захванал вече да дохожда в себе си.
Христо вземал камъче, хвърлил го и ударил стъклото на прозореца. След няколко минути из процепа на уличната врата се зачул тих женски глас, който питал с голяма осторожност кой е и що иска.
— Отвори — казал Христо и почукал по вратата с указателния си пръст.
Вратата се отворила и триумвиратът влязъл във Венериния храм.
IV.
Баба хаджи Христина, калугерката, проповяда, че Казанлък е исторически и божествен град, защото старовременният рай, в който е живял наш дядо Адам с наша баба Ева, се е намирал не между Тигър и Ефрат, а между Стара река, между Баятът и между Кайнарджа. Това е вярно като ясен ден, ако госпожа Евдокия и да говори, че неверието е голям грях и че думите на библията, която е написана от премъдри Соломона, тряба да се почитат.
— Кажи ми ти, защо Старата река се нарича Стара река? А? — пита хаджи Христина и млаще с устните си така сладко, щото езикът й час по час изскача из своето гнездо.
— Старата река се нарича Стара река затова, защото е по-стара от Кайнарджа и от Баятът, — отговаря госпожа Евдокия и усмихва се с такава мазна усмивка, с каквато обикновено се усмихват всичките умни и знающи хора.
— А защо Кюл-боклук се нарича Кюл-боклук? — пита хаджи Христина.
— Защото казанлъчени хвъргат на това място пепелта си — отговаря госпожа Евдокия. — Ако прекръстиме това място на български език, то ще да добиеме пепелено поле… Разбра ли сега?
— Махни се ти със своето пепелено поле — говори хаджи Христина и сърди се. — Казанлъчени никога не са хвъргали на това място пепелта си… Казанлъчени, вярвай ми ти, не са сопотненци и не са още изгубили своята голяма дъска… Сапунджиите им дават по една ока сапун за десет шиника пепел… Ако сопотненчени да би имали сапунджийници, то не би хвъргали пепелта си.
— Лъжеш, хаджи Христино, лъжеш! — говори госпожа Евдокия. — Ако в Сопот и да няма много сапунджийници, то има бояджийници, които купуват пепелта много по-скъпо от сапунджиите.
— А аз ти казвам, че Кюл-боклук се нарича Кюл-боклук затова, че на това място Каин е утрепал брата си Авела, — говори хаджи Христина самоуверено. — Когато аз ходих на хаджилък и когато разказах на един божи старец, че мястото, на което Каин е утрепал Авела, се намира в нашия град, то светият човек ме погледа зачудено, помисли малко и рече ми, че това може да бъде и че ние тряба да направиме на това място още един манастир. „Мъжки ли манастир или женски?“ -го попитах аз. „Направетего мъжки… Женски си вече имате“-каза той. Тоя старец беше много мъдър и добър човек. „Христино, ти си света жена, ти си избрана от Бога, ти си втора Мария Магдалина — ми казваше. — Царството небесно е направено само за такива жени“. „Отче, благослови ме“-му казах. „Да си благословена, дъще моя“, — ми казваше. „Отче, опрости греховете ми“– му казвах. „Опрощавам ти ги“ — ми казваше. Такъв праведен старец аз никога не съм виждала… Когато тръгнах из Ерусалим, то той, сиромахът, и заплака! „Пак останах клето сираче“– казваше, а брадата му са друса като пловдивска талига! Ти, Евдокио, още не си виждала свети хора.
— Той ли ти изеде паричките? — пита Евдокия и смее се.
— Какво се смееш като гевендия? -пита хаджи Христина и бледнее от яд. -Ако ми е изял парите, то тия пари не бяха твои… Видиш ли сега?… На заем ти не искам. Всеки може да харчи своите пари и да ги дава комуто ще.
— А кара ли ти се дядо духовник? — пита злобно Евдокия.
— Какво се подиграваш с дяда си духовника! — вика хаджи Христина. — Знаеш ли ти, че той и пие, и яде с владиката? Езикът ти отрязва…
— А Неновият син? Какво ще да ми кажеш за Неновия син? — пита госпожа Евдокия.