И още много неща размишлява Стоянова майка, но ние тряба да я оставиме за време, защото конят на пътника тупка с краката си, пърха с ноздрите си, маха опашката си и чака с нетърпение да тръгне… Хайде върви, Стоене, и добър ти час! Не слушай ти мене и моите читатели. Аз, като учен човек или като български писател, обичам да си подърдоря и да позалиша света с неврели и с некипели. Да те упази Господ Бог от такъв съветник, у когото мозъчното чекръче се намира в разстроено състояние! Когато това чекръче се откаже да се върти правилно и когато на писателя непременно се иска да поблести, то неговата милост пуща в пълен ход езика си и дава му свобода да гради високи кули под облаците или да гони вихрите. Добре, че хартията е станала евтина, а мастило си варят вече и децата! Върви, Стоене, и купувай щото ти тряба за сватбата. Веднаж се жени човек! Гледай да изхарчиш барем половината от своето състояние, а какво ще да бъде по-нататък, това нито ти, нито аз не тряба да знаеме. Купи елмазени обици, копринени фустани, подплатени със самур кюркове, златни гривни, елмазено кръстче, десет върви маргатар, бонджур22 с бели лисици, бели копринени щивали23 и много друго, — ние не сме по-долни от филибелиите. Иди сбогом!
Да идеме сега в къщата на Нена чорбаджи и да видиме какво прави неговата милейша съпруга и неговият честен син.
— Аз тряба да те оженя — говорил Нено и гледал своя указателен пръст, когото повдигал нагоре във вид на кукерица. — Доста си се скитал по кръчмите и по кавенетата… Ако ме не послушаш, то аз ще да те изгоня из къщата си и никога вече няма да те погледам… Чуеш ли? Ти тряба да не звборавяш, че аз съм ти баща.
— Пропуснахме хубавото момиче! — говорила Неновица. — Петър е полудял. Боже мой, дава ли се едно добро момиче на такъв човек, който има такава развалена майка и който се е родил на сламата? А Петровица какво е гледала? Хората, казват, че тая жена е умна!… Да вземе дяволът и ума й, и главата й. А харесва ли ти се Петрова Пенка, Николчо?
— Мене се харесват всичките момичета — казал Никола и озъбил се така, както въобще се зъбят всичките задоволни хора, у които животът върви с механическа сила.
— Ако взема една суровица, то ще да ти покажа де зимуват жабите! — казал Нено и подхвърлил чубука си. — Всичките момичета му се харесват!… Скоро ще да ти туря аз тебе юларчето. Доста си ритал, доста си цвилил, доста си хапал.
— Отсега нататък аз ще да хапя жената си — казвл Николчо и погледал към вратата.
— Мълчи, магарешки сине, — извикал Нено и скокнал накраки.
— Не карай му се — казала нежната родителница и погледала към своето дете с овчо умиление. — По-харно да помислиме за неговата годеница… Когато се ожени, то умът му ще да дойде в главата. Всичките млади момчета са такива.
— Да поискаме Рада Беньовичина — казал Нено и покорил се на жена си.
— Рада не е за нашата къща — квзала Неновица. — Баща и до завчера е бил овчар… Къщата им се е съборила от едната страна. Преди десетина годин са купили шинди24 и баскии25 и все я правят! Изпуснахме доброто момиче.
— В Казанлък не е само Петровата дъщеря — проговорил вулканът и из гърдите му изскокнали няколко пух-пух. — Аз ще да му намеря по-добра невяста.
— А де ще ти да я намериш? Като Пенка във всичкия Казанлък няма.
— Махни се ти със своята Пенка, та Пенка! — проговорил Нено.
— Няма да се махна-отговорила Неновица и погледнала на своя повелител с някаква си ненавист.
— Аз ти казах да прибързаш, а ти си правеше оглухци… И тебе те не е срам да отстъпиш пред един просешки син? Ако аз да би била мъж и Нено чорбаджи, то би направила такова чудо, което никога не би се заборавило в Казанлък.
— А какво би ти направила? — попитал Нено внимателно.
— Аз би подляла вода Стояну и накарала би го да разбере, че свраката не може да бъде другарин на сокола… Всеки тряба да знае своето гнездо и да не вовира носа си във всяко кьоше. Искаш ли да ме послушаш? Ако искаш, то аз те съветвам да идеш у Петрови и да ги накараш да върнат. „Аз се чудя на ума ти — кажи ти Петру. — Как си ти дал дума на такъв един човек, който има такава лошава майка и комуто се смее и малко и голямо? Парите, кажи му, се спечелват, а доброто име никога“. Направи това и докажи им, че ти си Нено чорбаджи. Аз би желала да видя как се пука Стоян и как псува чорбаджиите и големците! Послушай ме, Нено!
Нено мислил и не решавал се. След няколко минути той погледнал на сина си, понамръщил се малко и рекъл:
— За тeбе аз ще да стана резил-маскара пред света! Чуеш ли? Щеш ли дв бъдеш човек или не?