Байо Петър опулил очите си и раззинал устата си. Той и насъне не би си позволил да помисли, че Нено чорбаджи, тоя тежък, човек, ще да му каже подобни неща и че такъв богат човек ще да се реши да иска дъщеря му за сина си. Ако байо Петър и да знаял, че Никола е развалено момченце, и ако и да ценил хубостта, ума и способностите на дъщеря си, но нему било известно вече, че българските чорбаджии имвт свои собствени обичаи и че техните носове приличат не сватбени пряпорци, Но след няколко минути той се опомнил, повдигнал главата си и рекъл:
— Кой е знаял! Ако сте мислили да нвправите такова нещо, то е трябало да ме подсетите барем с окото си… На тоя свят биват чудни неща! Ако да би знаял, че… Но няма какво да се прави.
— А нема ти не можеш да върнеш? — попитал Нено. — Или се боиш да не докачиш Стоянова майка! Намерил си от кого да се срaмуваш!
Неновите думи паднали на байовата Петрова глава като студен сняг и той раззинал още по-широко устата си. И наистина, предложението на Нено било такова, което би зешеметило и още по-бистра глава. Дълго време двамата приятели седели и пушели чубуците си; дълго време Нено чорбаджи пъшкал, а Петър охкал; дълго време ни един от тях не се решавал да даде край на разговора. Нено мислил, че победата е негова, и старал се да си представи положението на Стояна и попържните на майка му; а байо Петър кроил планове, размишпял за бъдещето положение на дъщеря си и за завистта на неговите неприятели.
— Да бъде или не? — проговорил Нено.
— Да бъде — отговорил байо Петьр.
— Повикай жената си и обяви й моето желание пред мене. Кажи и на дъщеря си да дойде и да целува ръка… Аз съм донесъл и даровете.
Байо Петър изпълнил волята на своя нови сват. Влезли Пенка и Петровица.
— За какво ни викаш? — попитали и двете жени с един глас.
— Аз ще да ви кажа такова нещо, коете и насъне не сте сънували, — казал Петър и лицето му приняло скотско изражение. — Ние тряба да върнеме… Стоян не е за нази. Кир Нено иска Пенка за Николча… Слушате ли? Сам Господ ни изпроважда голямо щастие!
— Вие сте полудели, както ми се чини! — казала Петровица. — Да не сте се напили?… Но шишето е пълно.
— Сбирай си устата и слушай — казал страшният повелител, и посочил с пръст към жената си. — Когато пее петелът, кокошките тряба да мълчат.
Когато Пенка чула страшните думи на баща си, то изскочила из стаята и отишла в градинката. А какво е правила там? Това ще да видиме след време.
VII.
Една заран Нено чорбаджи седял със своята жена на столчето под асмата и разговаряли се за едно, за друго. Лицата и на двете мазни същества били весели и щастливи.
— Изпълниха ли се моите думи? — казала Неновица и погледала на мъжа си горделиво и самонадеяно. — Аз познавам твърде добре сърцата нв всичките наши граждани… А какво се чуе за Стояна? Едному наречено, а другому изпечено. Сиромах Стоян! Той си беше наточил вече зъбите за печеното прасе, а добрите хора му дадоха да смръкне малко емфие!
— Луд човек! — промънкал Нено и напълнил чубука си. — Сватът ми разказа, че едната дъска на това младо ергенче се е отковала съвсем и че лудостта му се уголемява все повече и повече. Когато се върнал из Филибе и когато чул от майка си какво е станало, то дошел у Петрови, извадил пред невястета даровете и рекъл й: „Тия дарове Не са вече мои… Вземи ги“. „Ние не щеме чужди дарове — казал Петър. — Да е жив сватът… Той дава и на слугините си по-добри накити“. „Вие можете да правите каквото щете и да дадете дъщеря си комуто щете, но да се подигравате с хората и да им… Това аз никога няма да ви простя. Вземете даровете и накитете дъщеря си, преди да я закопаете. С Никола тя ще да види такова добро, каквото би видяла и овцата с вълка!… Ако сте изгубили честта си, то пожалейте барем детето си. Не мислете, че аз ви казвам това от завист. Да ме упази Господ“. После това той захванал да ме псува и да говори такива неща, от които косата би ми настръхнала, ако да би ги чул сам. Той казал, че аз съм бил вол, а ти свиня и че наш Никола е нехранимайковец. Ще да му покажа аз нему, кой е вол и кой е свиня! Воловете теглят колата, а аз съм чорбаджия.
— За тия думи ти тряба да го набедиш за нещо на конака и да му удариш петдесет тоеги по петите — казала мазната чорбаджийка и скръцнала зъбите си. — Свиня сьм била!… Ако съм аз свиня, то той е нерез… Мършав нерез. Свиня не свиня, а хубавото момиче му се изплъзна из ръцете! Нека се облизва.
— А знаеш ли какво е направил със своите дарове? Хвърлил ги в Тунджа… После тоя ден той не се връщал вече в Казанлък. Петър ми каза, че е побягнал във Влашко… Едно само ми се не харесва. Знаеш ли ти, че Пенка не ще да вземе наш Никола? „Жива ще да те закопая“-й казва бащата. „А ко ме закопаеш, то ще да ми направиш голямо добро“ — му отговаря. „Не мъчи я-казва май-ката, — ние не сме я намерили на пътя“. По цял ден се карат… Бащата вика и вдига къщата на главата си, майката му отговаря с всякакви думи, а дъщерята седи и плаче.