Но тоя ден не приличал на обикновените, защото поп Кън станал малко по-рано и защото звповядал на Иванча да чете малко по-полека.
— Днеска литургнята и една час от утреннята тряба да се отслужи в черкова — казвл ученият и разумният поп.
— Ама ще да зачудиме бабичките! — казал Иванчо и изкикотил се. — Тия всякога закъсняват…
— Мълчи и чети — казал поп Кън. — Днеска ще да имаме коджамити работа… „Приидите поклонимся цареви нашему Богу…“ Ти тряба да идеш и да му отчетеш два псалтиря… Бакшишът ще да бъде голям. Синът му купи снощи копринени пошове. „Слава тебе, Боже нашъ, слава тебе…“
— Дядо попе, хората казват, че той е умрял от дамла… Синът му го уморил… Откраднал му паричките.
— Езикът ти би трябало да бъде малко по-късичък — промъмрал поп Кън и отворил вратата. — Дългата молитва и дългите езици и Богу не са драги… Чети по-скоро…
— А щеш ли да ме заведеш в събота на гробищата? — попитал Иванчо.
— С тоягата по гърба — проговорил поп Кън и продължил да се моли за православните христиени и за туторите28 и приложниците „храма сего“…
— Какъв храм? — попитал Иванчо — Ние се намираме на пазара!
— Мълчи, ти казвам и чети– извикал поп Кън и захванал да крачи малко по-сърчено. — На гробищата никога няма вече да те заведа… Оная събота надникнах в човала и само хляб намерих! Всичките млинове и всичките медени парченца си олапал!
— Ни едно парченце не съм видял — казал Иванчо и усмихнал се.
— Ни едно парченце не е видял! А я си погледай ръкавите на антерията и потурите около джебовете! Оная неделя насмалко щяха да те изедат мухите… Чети „Верую“… И ушите ми ще да изедеш.
— А поп Славе казва, че ти мислиш да изедеш ушите на цял Казанлък, — казал Иванчо. — Ти си му бил отнел и махалата, и гробовете, и литургиите.
— Мълчи, Иване, — казал само поп Кън и влязъл в черковата.
Поп Кън е добър и разумен човек. Ако той iонякогаж и да се кара Иванчу, но неговите попържни не излизат от сърцето му. Но и Иванчо заслужва да го обичат и да му дозволяват да яде млиновете и медените парченца заедно с ръкавите си и потурите си.
— Като Иванча ниде няма — говори обикновено поп Кън и разказва из неговия живот различни анегдоти. — Веднаж го пратих в село Ешеклере да прочете на бабичките едно-друго и казах му да вземе голямата книга, в която се намират всичките молитви, а той сбъркал и вземал друга една голяма книга… Какво да се прави? Умното момченце захванало да чете из тая дебела книга, из която четат само владиците, и осветило божия храм още веднаж! Тоя ден той докара две магарета с едно-друго и напълни всичкати ни къща ако едното магаре и да беше паднало заедно с него и заедно с порязаниците в Тунджа.
Но при всичкото това поп Кън е добър и умен човек. Ако го не обича поп Славе, то от това няма да пострадае нито Казанлък, нито владиката, нито градските кръчми. С поп Славе не може и да се пошегува човек! Веднаж на задушница поп Кън излязъл из черковата и дошел на гробищата малко по-раничко и българите говорят, че раното пиле рано и пее. Така се случило и с поп Кън.
Когато тоя разумен пастир прочел „Помени Господи“ над всичките свои гробове, то захванал да чете и над гробовете на поп Славе… Хората не могат да чакат всичкия ден: на едни женици децата седят гладни, на други кравите стоят неиздоени, на трети хлябът ще да прокисне, на четвърти мъжете тряба да идат на работа!… Идете после това и не говорете, че поп Кън е милостив човечец! Когато поп Славе дошел на гробищата и когато видял, че поп Кън ходи по неговите гробове като кесиджия с ножа в ръка, то хвърлил кандилката, изкастрил го по майка и побягнал; а поп Кън се изсмял и извикал след него: „Сърдит поп, празна му турбуличка“. После тоя ден поп Славе никога не казва на поп Къна „добро утро“, а поп Кън и нехае. Трябва да ви кажа и това, че поп Славе е пакостен човек… Той разказва за поп Къна различни неща, които е измислила неговата попска калимявка. Така например, той разказва, че веднаж поп Кън открадцал парите от дискоса и изпил ги във Вельовата кръчма, ако тия пари и да принадлежали на троица попове. Когато чорбаджиите, туторите, Приложниците и епитропите на храма чули всичкото това, то се събрали на кавенето и накарали поп Кън да върне парите и да целуне ръката на стария поп. Но тия са малки неща.