Едно време мой дядо, който беше чист и непорочен българин, говореше, че учението е празна работа, защото чорбата му не стая от него по-гъста; че отечеството му не трябва, защото неговите покойни родители не са му оставили триста крави и хилядо овце; че родолюбив и чедолюбие му не трябват, защото неговите деца му не дават заработеното от техния труд сребро и злато за вино и за ракия; най-после, че народност му не трябва, защото гърците живеят по-добре и работят по-малко от българите. „Дойде гръцкият калугерин на двора ти, говореше той, побъбре ти с носа си няколко «кирие елейсона», поглади брадичката си и земе ти паричките: дойде Янаки в къщата ти, похване те за ръката, даде ти няколко капки локма-руху, земе ти паричките и облизва ти се; дойде агиос Никофорис в селото ти, разперчи хата си, извика «хей христианлар», земе ти паричките и присмива се на главата ти. Гърците са умни хора. Тия се не учат нито физики, нито граматики, а пият сурови яйца и оправят гласовете си. Молитвите са такава скъпоценна стока, която се купува без пари, а продава се за чисто злато. Поучете се от гърците как да живеете.“
Дядо имаше право. Неговите съвети се уважават от всичките наши граждани. Въобразете си, че един гладен орел лети над някоя мърша и че има намерение да кацне на нея и да се наяде до уригване, въобразете си, че тая мърша е мазна, угоена, и хранителна; най-после въобразете си, че гладният орел не намира никакви конкуренти освен няколко дългоклюни гарвани и освен нищожно количество щъркокраки гарги и че съдбата му обещава извънредно щастие. Разбира се, че ако нашият орел да не би оставил своите планини и своите орлета и да търси мазни мърши из слепите царства, то би бил принуден да яде зайчета, лалугери и полски мишки, които, както е известно, се хващат не твърде лесно и които, удовлетворяват кръвожадния стомах не твърде изобилно. Така също, ако нашият българин да би останал в своята бащина къща и да живее честно или, както казват бабичките, „както господ дал“, то би трябвало ля работи, трябвало би да храни жена, трябвало би да отгледа деца, трябвало би да гледа майка и баща, трябвало би да даде премяна на сестри и на дъщери и много друго, а всичките тия домашни обязаности са и тежки, и неблагодарни работи. Мършата — ако тя доволно често и да бива воняща и неприятна на вкус — е по-сладка именно затова, защото за нея „не е прела ни баба, ни прабаба“, защото тя не изисква ни печене, ни варене, ни дъвкане и защото принадлежи всяко-му без различие. Земете за пример нашия казанлъшки херой, за когото ви разказвах вече в първата картина, отворете главата му и разгледайте нравствената страна на воденицата му. Турете очилата си и гледайте. Ако Николчо да би останал в Казанлък, то би трябвало да храни жена, да отгледа, деца и да живее честно и почтено, защото в противен случай коремът му, децата му, жената му и общественото мнение би го накарали да се откаже от множество мечешки наклонности и от някои и други телесни и душевни наслаждения. Във Влашко не е така. В Гюргево например съществуват множество циганки, унгоройки, немцойки, еврейки и румънки, които не изискват от своя почитател нищо друго освен черни мустаки, дебели кълки, огнени очи и яки гърди. Последното достойнство се изисква от всеки разумен херой именно затова, защото патриархът на семейното огнище е длъжен да държи всичко в редовност и защото женските страсти са разнообразни. Така например, ако бъде пияна жената, то нейният повелител е длъжен да изцеди из утробата й сичките отровителни частици на спирта й с двата юмрука; а ако е пиян мъжът, то неговата всемилостива, целомъдрена и благочестива стопанка трябва да удря така, щото костите му да останат цели и за другия ден. Достоверно е вече известно, че Николчо и неговата циганка — която той непременно желае да нарече законна съпруга, ако неговата законна работница и да копае чуждите гюлови градини да прехрани децата си — повтарят гореказаните екзекуции по триесет и един път през месеца, ако ролите им и да се меняват, по няколко пъти на ден.
…В Румъния се случили три велики събития. Всеки от вас знае, че великите дела (разбира се, че човеческите) се посрещат от простите смъртни с ентусиазъм и с гръмогласни похвали, без да се гледа защо именно тия дела са велики, действително ли са велики, за кого са велики, кой ги е нарекъл велики и за дълго ли време ще останат велики. Човекът е направен така, щото нему е необходимо разнообразие, следователно той доволно често дава велико значение и на най-малките работи, защото тия работи го извеждат из неговата колиба на чист въздух и накарват го да заборави и разглаголствуванията на баща си, и неудоволствията на майка си, и пехливанлъка на жената си, и неблагонадеждността на децата ти. Тая е оная велика причина, която е създала стотина празнини и която накарва човечеството да търси утешение в червеното винце между своите приятели и познайници. Доказано е вече, че колкото повече са по-забъркани и по-неестествени отношенията на мъжа към жената, толкова повече се празнуват и празници.