Выбрать главу

Но аз се задърдорих изново.

В Румъния се случили три велики събития, които трябва да са забележени вече не само в аналите на г-на Хаждъу31, но и в българската история на г-на Кръстовича32, която непременно трябва да се свърши с българо-кинезкия период. Гореказаните три събития накарали румъните да създадат още един празник. Още от утринта на новия празник звънците на тристатях букурещки чернови принудили чувствителните хора да се откажат от своето утрешно спокойствие, многочислено количество жени, деца и бабички припкали по градските улици и радвали се; слънцето, което доволно често принимава участие в човеческите веселия, блестяло с всичката своя сила; бозаджиите, шекерджиите, халваджиите и въобще всичките любимци на децата се приготовляли да спечелят някоя парица; с една дума всичко се приготовляло да се повесели или да поживее малко по-безгрижно.

Аз ще да опиша тия три събития накратко, защото есенциите се дават даже и от д-ра Богорова не в твърде голямо количество и защото истинната поезия бива немногосложна. Първото събитие, което е съзряло в Гюргево, се е свършило със сватба; второто събитие, което е ожалостило цял Букурещ и всичките благородни и благочестиви сърца, се е свършило със смърт и с духовно завещание; а третото събитие, което се е извършило пак в столичния град и което е повдигнало букурещкия патриотизъм на няколко градуса, се е свършило с официално кръщение в румънската камера. Из тия няколко реда вие се усещате вече, че в първото събитие главната роля е играл нашият казанлъшки херой г. Николчо, на когото животописанието аз се постарах вече да ви опиша, доколкото беше възможно, в първата картина. Това е така. Когато Николчо се преселил в Гюргево и когато почувствувал около себе си небрано лозе, то пустил в ход и последния си грош, защото в много градове под ясното небе даже и чистата женска любов се продава на кантар. Първоначално той търсил работа, мислил за жената си и за децата си, надеял се след време да им бъде полезен — или да ги доведе в Румъния, или да спечели някоя и друга пара и да се върне назад, — кроил планове за възпитанието на рожбите си и доволно често обвинял своя характер; но след някой месец малко по малко, без да се сети и той сам как се е случило всичко това, Казанлък захванал да му се представлява в някакъв си неопределен вид, лицата на децата му се изгубили в някаква си мъгла, а фигурата на жената му захванала да принимава друга форма, друг вид и друго положение. И така, малко по малко, когато преминали вече цели две години, Николчо изгубил и последната капка от своя поезия, защото някои от гюргевските комунистки му се показали по-апетитни от неговата работница и защото червеното вино имало такива чудотворни свойства, които изглаждат из човеческия мозък всяко едно възпоминание. В първото време Николчо работил, харчил със своите многочислени жени и се още мислил да бъде човек. Но времето и обстоятелствата доволно често преобръщат наопаки и самата природа. И така, виното, развратният живот и разваленото общество доволно скоро произвели своето разрушително влияние и Николчо захванал да се скита из кръчма в кръчма, да спи под откритото небе и да мисли само за излечението на своята болна глава със същия клим. Работа никой вече му не давал, защото пиянството произвежда слабост, а слабостта — отвращение към всяка една работа. Когато един милостив човек се съжалил над бедственото състояние на нашия херой и когато го земал в къщата си за работник, то го пратил в зимника да наточи малко вино и да извади малко кисело зеле.

Николчо, на когото коремът в това време хванал вече тригия, налял няколко паници с вино и изпил ги на гладно сърце. Чакал господаринът му десет минути, чака други десет минути, а Николча се няма и няма. „Тоя хърсъзин е заспал в зимника“, казал милостивият човек и отишел да го търси. Но когато той прескочил през прага на зимника, то пред очите му се представила такава живописна картина, каквато не би могли да срещнете нито у Хохарта. Бъчвата, която брала сто ведра вино, изтекла до капка и Николчо плувал по червеното море като венецианска гондола. После това произшествие, което с помощта на целомъдрените гюргевски жени станало известно в доволно кратко време почти по целия град, Николча постигнала твърде трагическа съдба. Благоразумните хора, които купуват виното си за чисти пари, се боели не само да му дадат работа, но и да го пуснат в къщите си. Но господ бог не заборавя ни най-последните свои създания. Една от неговите любовници, която принадлежала на циганското племе и която гледала на пиянството като на достойнство, се решила да земе чорбаджийския син под свое покровителство и да го храни със своя труд. Тая човеколюбива женица прала чуждите дрехи, купувала на любовника си вино и ракия и наслаждавала се на неговите прелести. Разбира се, че и нежното сърце на нашия херой не е могло да не поблагодари твоята благодетелка. Не-преминала нито една година, а Николчо й предложил вече своята десница и пожелал да я нарече законна съпруга. Това произшествие е важно в две отношения; първо, из него ние можеме да заключиме, че човекът доволно често се преобразява на безполезен предмет, кой-то намира съчувствие само у ония паднали и нищожни, какъвто е и той сам, създания; второ, че кривото дърво не може да изправи ни самата природа, ако моралистите и да разказват, че нейните закони са чудотворни.

вернуться

31

Румънски филолог. (Б. р.)

вернуться

32

Деец за църковна независимост. (Б. р.)