— Аз уших вече ризлето — казва нежната съпруга.
— А за кого шиеш това ризле? — пита Нено и подмигва значително.
Неновица мълчи и продължава да шие, като всяка жена, която е предусмотрителна.
„Ах, какво свето виражение се е появило на лицето й!“ — си мисли Нено и пита готов ли е обядът.
Ето каква е била младостта на двете лебеници и на тяхната съпруга, които аз мисля да разложа и да изследовам химически, анатомически и исторически в следующата глава.
II.
Когато Неновата половин душа седнала до дясното коляно на своя съпруг, то изпуснала две доволно силни издъхания, които имали извънредно сходство с издъханията на ония животни, за които аз говорих вече в първата глава, или с издъханията на ония присноблажени калугери, които са имали щастие да изядат една ока фасул, един сахан със джуркан боб (полеян отгоре с една добра пропорция дървено масло) и три литри шаранова риба, и да изпият две оки бяло и една ока червено вино. Из всичко се видяло, че гениалиата економка не обича големите горещини, от които нейното мазно тяло изпущало голямо количество пот, а тоя пот доволно често е накарвал даже и Нена чорбаджи да си затъка носа.
— Горещо ли ти е? — попитал Нено.
— Горещо ми е — отговорила Неновица.
— А поспа ли? — попитал Нено.
— Проклетата горещина ми не даде да заспя — отговорила Неновица.
— Полегни малко при мене.
— И при тебе е горещина.
— А ти иди под големия кестен.
— И там е горещина. А защо ти не кажеш да пресечат големия кестен? Десет коли дърва ще да натовариме… Той вече не ражда… Ох, горещина! Поп Илия прочете в евангелието, че всяко дърво, което не принася кестени, трябва да се отсече и да се изгори… Проклетите мухи се вовират в носа ми!
После тия важни разговори, които имали тъждествено сходство с текста на катехизиса, т. Е. Които се състояли само от въпроси и от отговори с доволно малки изключения и с доволно практически заключения от страната на економическата жена, двата съпруга захъркали така щастливо, щото вулканът се разярил до последните граници, захванал да работи деятелно и лавените му потоци били до толкова изобилни, щото, ако нещастните градове Херкулан и Помпея да би се преместили даже и на върх Неновата брада, то и в такъв случай тяхната съдбина би била печална; а между двете алени устници на Неновица, които лежели по средата на две бели полушария, произходило нещо неопределено, което имало малко сходство с ония духала, с които се служат само калайджиите…
В това също време Иван, който бил доволно бърз човек, изпълнил три доволно тежки обязаности: първо, той отишел при работничките, казал им да работят по-сръчно, изгледал по-старите кръвнишки, рекъл няколко наплюнчени думи на младите, подмигнал няколко пъти на по-хубавите и засукал мустаците си; второ, той намерил господарския син, който гонил в една ливада чуждите гьски, помогнал му да им изскуба перата, казал му да иде при баща си, че той (Иван) е намерил гнездо от косери и пр. И пр.; третьо, извадил из кладенеца кофата, в която се намирало едно доволно голямо стъкло с гюловица, и дошел при своя повелител.
— А де е гнездото? Де е врабчето? Ти ми каза, че татко е хванал врабченце… Де са косерите? Иван кован, цигански топан!… Иване бре, магаре бре, качи се на черешата и набери ми малко черешки! Дай да ти се кача! Чакай!… Ти си моя кон… В твоята глава, казва татко, мътят еребици…
После тия благонравни изречения, с които се отличават почти всичките галени, огоени и отхранени чорбаджийски деца, Никола воврял десния си крак в джоба на Ивана, хванал се за рамото му и пожелал да го възседне; но млекопитающето се нищо не очаквало подобна бомбардировка, шавнало и чорбаджийското дете паднало на земята. Произлязла доволно живописна сцена. Измаменият херой изревал като заклан, хванал „нищото“ за ръката и захапал го за палеца до толкова изкусно, щото доволно голямо количество кръв влязло в устата му и почугуркала по брадата му. Чорбаджийката се пробудила.
— Какво е? Що е? Кой ти разкървави устата? — питал вулканът и по лицето му текли едри капки пот.
— Ела, мами, ела сине! Кажи ми кой ти разкървави устата? Не плачи сине! — говорила нежната майка и протягала се така сладострастно, щото, ако Нено да не би почесал бедрото си, даже и сам Юпитер би се преобразил на лебед или барем на бяло биче.
— И-и-и-ван, Иван ме х-ла-сна. О-ле-леле, мам-мам-ко, убих се– говорил чорбаджийският син и лицето му било червено като божур.
Вулканът и неговата благочестива съпруга се разярили до такава степен, щото Иван, който употреблял всичките си сили да им докаже своята невинност или да им разясни, че кръвта, която се намира в устата и по брадата на сина им, в негова собственост, бил длъжен да претърпи корабокрушение и да иде на „реках Вавилонских да плаче алилуия“.