Реших да тръгна назад, в посоката, от която бяхме дошли, вместо да вървя слепешката към празничната зала. Дори и там да имаше много мана. По-добре да намеря обратния път, реших аз, да свържа всяка мана, която ми попадне подръка, във вид на защитни магии и да се махна оттук.
Бях изминал може би двайсет крачки, докато формулирах това решение. Тогава тунелът направи странен завой, който не можех да си спомня. Но все още бях сигурен, че сме дошли по този път, затова продължих. И той ставаше малко по-светъл, докато вървях по него, и всичко това изглеждаше да е за добро. Позволих си да побързам.
Внезапно изникна остра чупка, която изобщо не помнех. Завих и налетях на екран от пулсираща бяла светлина — и тогава не можах да спра. Бях избутан, сякаш някой ме изстискваше от тубичка. Нямах никаква възможност да спра. Временно бях заслепен от светлината. Ушите ми доловиха рев.
И после това отмина, а аз стоях в голямата зала, където беше празненството, и бях попаднал в нея от някакъв страничен вход точно навреме, за да чуя Гном да казва:
— … и изненадата е нашият отдавна изгубен брат Феникс!
Отстъпих, за да се върна в тунела, от който бях влязъл, и се натъкнах на нещо твърдо. Щом се обърнах, видях само гола каменна стена.
— Не се притеснявай, Феникс. Ела да поздравиш приятелите си — говореше Гном.
Последва заинтригувано бърборене, но над него отсреща се разнесе нещо като животинско ръмжене — тогава видях стария си приятел Верволф, мършав и смугъл, с пламтящи очи — несъмнено гостът, който бе пристигнал в момента, когато образът изчезна.
Изпитах паника. Усетих и мана. Но какво можех да направя само за няколко секунди?
Очите ми бяха привлечени от странно движение в птичи кафез върху масата, до която стоеше Верволф. Поведението на другите показваше, че току-що са престанали да го гледат.
За миг всичко се изясни.
В клетката танцуваше гола женска фигура, висока не повече от педя. Познах я — беше магия за мъчение. Танцуващият не може да спре. Танцът ще продължи до смъртта му и даже и след нея тялото ще продължава да се мята още известно време.
И дори от такова разстояние успях да видя, че дребното съзнание е Илейн.
Танцуващата част на магията беше проста. Просто беше и развалянето й. Три думи и жест. Справих се с тях. През това време Верволф вървеше към мен. Не си правеше труда да приема по-страшна форма. Отстъпих колкото можех по-бързо и извих ръката му към рамото. Той се измъкна. Винаги е бил по-силен и по-пъргав от мен.
Обърна се и нанесе удар, но аз успях да отскоча ида нанеса ответен удар в диафрагмата му. Той изохка и ме удари в челюстта — слаб ляв удар. В това време вече отстъпвах. Спрях и се опитах да го ритна, но той парира и ме изпрати на пода. Завъртях се. Усещах мана навсякъде наоколо, но нямах време да я използвам.
— Току-що научих историята — обадих се, — не съм имал нищо общо с Ламия…
Той се хвърли отгоре ми. Успях да го посрещна с коляно в стомаха, докато се стоварваше върху мен.
— Гном я е взел… — промълвих и получих два удара в бъбреците, преди ръцете му да намерят шията ми и да я стиснат. — Тя е въглища…
Улучих го веднъж под слепоочието, преди да наведе глава.
— Гном… по дяволите! — изхъхрих аз.
— Лъжа! — чух да отговаря Гном някъде наблизо. Нищо не беше пропуснал.
Стаята заплува наоколо ми. Гласовете зазвучаха като океански прибой. След това нещо странно се случи и със зрението ми: вратът на Верволф сякаш бе стегнат от груба примка. И после главата му се отдалечи, а аз усетих как хватката му се разхлабва.
Дръпнах ръцете му от шията си и го ударих в челюстта. Той се търкулна настрана. Аз също опитах да се изтърколя, само че на другата страна, но се задоволих първо да седна, след това да коленича и накрая да се сгърча на пода.
Зърнах Гном, който вдигаше ръце към мен — започваше една прекалено позната смъртоносна магия. Видях Верволф, който бавно махаше от главата си смачкан птичи кафез и се изправяше. Зърнах голата Илейн в нормален ръст да тича към нас с разкривено лице…
Проблемът какво да правя по-нататък бе решен от скока на Верволф.
Беше кос удар в слънчевия ми сплит, защото се обръщах, когато ме улучи. Тъмен предмет изскочи от ризата ми, полетя и падна на пода. Беше малката бутилка, която Дервиш ми беше дал.
Точно преди Верволф да ме удари в лицето, видях нещо стройно и бяло да се носи към врата му. Бях забравил, че Илейн е второ киу по киокушинкай…
С Верволф се строполихме на пода едновременно, струва ми се.