… Черно, после сиво, после многоцветно. Пронизително жужене на пчели. Не би трябвало да съм бил в несвяст твърде дълго. През това време обаче бяха настъпили забележими промени.
Първо Илейн ме пляскаше по лицето.
— Дейв! Събуди се! — говореше тя. — Трябва да го спреш!
— Какво? — успях да кажа.
— Онова от бутилката!
Надигнах се на лакът — челюстта ме болеше, главата ми се цепеше — и се вторачих.
Най-близката стена и масата пред нея бяха оплискани с кръв. Празнуващите се бяха разпаднали на групи и явно всяка се оттегляше в различни фази на страх и гняв. Някои правеха магии, други просто бягаха. Амазонка с прехапани устни беше вдигнала бръснач пред себе си. Свещеника стоеше до нея и мърмореше смъртоносно заклинание, но аз знаех, че то няма да подейства. Главата на Гном лежеше на пода близо до широкия сводест коридор, очите му — отворени, немигащи. Гръмогласен смях огласяше залата.
Пред Амазонка и Свещеника стоеше гола мъжка фигура, висока почти три метра, струйки дим излизаха от тъмната му кожа, по вдигнатия му десен юмрук имаше кръв.
— Направи нещо! — каза Илейн.
Надигнах се още малко и произнесох думите, които Дервиш ми беше казал, за да мога да контролирам джина. Юмрукът замръзна, бавно се разтвори. Голямата плешива глава се обърна към мен, тъмните очи срещнаха моите.
— Господарю…? — меко изрече той.
Произнесох следващите думи — на признателност. След това неуверено се изправих на крака.
— Влизай обратно в бутилката — това е заповед.
— Бутилката се счупи, господарю — съобщи той.
— Вярно. Много добре…
Отидох до бара. Намерих бутилка „Къти Сарк“2 със съвсем мъничко течност на дъното. Изпих го.
— Тогава използвай тази — и добавих думите за принуда.
— Както заповядаш — и той започна да се разтваря. Гледах как джинът се влива в бутилката от скоч, после я затворих.
Извърнах се към старите си колеги.
— Извинявайте за прекъсването — казах. — Продължавайте празненството си.
Отново се обърнах.
— Илейн! Добре ли си? — попитах. Тя се усмихна.
— Наричай ме Танцьорка — каза тя. — Аз съм новият ти чирак.
— Един магьосник има нужда от мана и от вроден усет за това, как функционират магиите — заявих аз.
— А как, по дяволите, мислиш, че си върнах нормалния размер? — попита тя. — Почувствах силата на това място и щом ти изключи магията за танцуването, успях да съобразя как…
— Дявол да ме вземе! — обадих се аз. — Трябваше да се сетя за способностите ти още във вилата, когато грабна онази костена флейта.
— Виж какво, ти имаш нужда от чирак, който да те държи нащрек.
Верволф изохка и се размърда. Свещеника, Амазонка и Друид се приближиха към нас. Нямаше изгледи празникът да продължи. Погледнах Илейн и докоснах с пръст устните си.
— Помогни ми за Верволф — казах на Амазонка. — Ще трябва да го позадържим известно време, докато стане възможно да му кажа това-онова.
Следващия път, когато преджапахме Персеидите, седяхме на върха на един хълм в Северно Ню Мексико с ученичката ми и гледахме свежото следполунощно небе и случайните просветвания в заредените му участъци. Повечето от другите бяха под нас в едно разчистено пространство, след като церемониите бяха приключили. Верволф беше все още под Корнуолските хълмове и работеше с Друид, който си припомняше нещо от старата магия за превръщането на плът във въглища. Още някой месец, бе казал той в съобщението, което изпрати.
— Проблясък на несигурност в небето на прецизността — обади се тя.
— Какво?
— Съчинявам стихотворение.
— О! — и след малко добавих: — За какво е?
— По случай първия ми звездопад — отговори тя — с придобиване на мана, явно целяща да постави пореден рекорд.
— Това е и добро, и лошо.
— … и магията се завръща, и аз изучавам Изкуството…
— Учи по-бързо — казах аз.
— … и вие с Верволф отново сте приятели…
— И това го има.
— … и всъщност с цялата група.
— Не.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами помисли. Ето ги другите. Ние просто не знаем кои от тях бяха на страната на Гном. Те няма да искат останалите от нас да са наблизо, когато магията се върне. По-нови, по-лоши магии — такива, каквито сега не можем да си представим — ще станат възможни, щом силата се увеличи. Трябва да сме готови. Дарбата е и опасно нещо. Погледни ги там долу — хората, с които пеем — и виж дали можеш да отгатнеш кой от тях един ден ще поиска да те убие. Ще има борба и победителите могат да направят така, че резултатът да се задържи задълго.
Тя помълча известно време.