— Тази на сцената не е актрисата, това е момичето, което седеше в онази ложа — каза той на Тао Ган.
Тао Ган се повдигна на пръсти и на свой ред се вгледа.
— Момичето си е в ложата, ваше превъзходителство — каза той. — От другата страна на дебелата дама.
Точейки врат, съдията отново погледна натам.
— Вярно, прав си. Вижда ми се много уплашена, сякаш е видяла призрак. Питам се защо ли актрисата се е гримирала като госпожица Бао?…
Той млъкна внезапно. На сцената изскочи висок мъж с войнствен вид. Възтесният черен костюм плътно прилепваше към мощните му мускули, а покритото с червен грим лице бе набраздено с напречни бели ивици. Отблясъци от фенерите играеха по малкия объл шлем и меча, който размахваше.
— Това е мъжът, когото видях при жената с отрязаната ръка — прошепна съдията на Тао Ган. — Бързо намери директора на трупата.
Воинът въртеше меча с изключителна вещина. Както танцуваше около младата жена, той непрекъснато го насочваше към нея, а тя отбягваше ударите с грациозна повратливост. Следвайки с жестовете си ритъма, подаван от барабаните, той се приближаваше все по-близо и изведнъж дългото острие се извиси и се спусна с ужасяваща бързина, минавайки на косъм от рамото на партньорката му. Уплашен вик се разнесе в дамската ложа. Вкопчена в перилата, Бяла Роза бе вторачила в двамата комедианти безумен поглед. Внушителната й майка шепнеше нещо в ухото й, но тя изглежда не чуваше нищо. Вниманието на съдията отново се насочи към сцената.
— Само една малка неточност и щеше да стане нещастие — загрижено рече той. — Кой е този?
— Един актьор, казва се Мо Модъ — отговори игуменът. — Съгласен съм с вас, той прояви голямо безразсъдство. Ето, сега вече е по-предпазлив.
Наистина воинът се отдалечаваше от младата жена, за да изпълни серия сложни финтове. Гримът му просветваше злокобно под червената светлина на фенерите.
Тао Ган се появи с ръководителя на трупата.
— Това е господин Куан Лай — съобщи той.
— Защо не предупредихте публиката, че Мо Модъ ще се появи в алегорията — строго попита съдията.
Господин Куан се усмихна.
— Често ни се налага да импровизираме, господин съдия. Мо Модъ обича да парадира с това колко добре владее меча. Изпълнява ролята на Съмнението, измъчващо грешната душа.
— Поне според моите разбирания всичко твърде много напомня за истинско мъчение. Ето… пак започва!
Госпожица Оуян все по-трудно отбягваше яростните набези на своя противник. Върху гримираното й лице блестяха капчици пот, гърдите й се повдигаха в забързан ритъм. Сякаш лявата ръка й пречеше. Съдията не можеше много ясно да я види поради дългия мятащ се ръкав, но като че младата жена изпитваше затруднения да си служи с нея и я държеше притисната до тялото си. Съдията Ди сърдито си каза, че ако започне навсякъде да вижда едноръки жени, ще трябва да отиде да се прегледа. Точно в този момент мечът се стовари върху левия ръкав на танцьорката и отряза парче от плата. Госпожица Бао нададе остър вик.
Съдията се надигна, за да заповяда на актьора да прекъсне неуместната си игра, но преди още да отвори уста, актрисата изсвири и на сцената се появи една огромна кафява мечка. Животното обърна едрата си глава към воина и той набързо отстъпи назад.
Съдията седна отново.
Мечката изръмжа свирепо няколко пъти и бавно се насочи към танцьорката. Тя закри лицето си с десния ръкав, вцепенена от уплаха. Животното все така неумолимо напредваше. Музиката секна, в залата настъпи мъртва тишина.
— Това ужасно животно ще я убие! — извика яростно съдията.
— Мечката е на госпожица Оуян, ваше превъзходителство — каза Куан Лай успокоително. — Вързана е с верига за една от колоните.
Съдията не отговори. Това, което ставаше на сцената, никак не му харесваше. Госпожица Бао сякаш бе изгубила всякакъв интерес към представлението, но лицето й все още бе много бледо.
Воинът направи последно вихрено движение с меча и изчезна. Мечката обикаляше бавно около госпожица Оуян, която отново затанцува, въртейки се бързо на палци.
— Къде отиде Мо Модъ? — попита съдията.
— Сигурно в съблекалнята на артистите, ваше превъзходителство — обясни директорът. — Вероятно бърза да се освободи от грима и костюма си.