Твърде много неща притесняваха съдията, за да може да се съсредоточи върху участта на бившите игумени на манастира, затова само каза:
— Не ви задържам повече, имам работа в гримьорната на актьорите.
— Тъкмо там отивам и аз — почтително отговори младият поет. — Позволете ми да ви покажа пътя, ваше превъзходителство.
Тримата мъже поеха по дълъг коридор между две редици врати.
— Тук някъде ли е стаята на госпожица Оуян? — попита съдията.
— Да, ваше превъзходителство, малко по-нататък. Но избягвайте да влизате вътре в отсъствието на госпожицата. Мечката е доста опасна.
— Момичето е сигурно вече в стаята си — уверено каза съдията. — Не я ли видяхте до мен, когато идвахте?
— Как бих могъл да я видя в този коридор — отговори младият човек, — след като я оставих в празничната зала? Тя е още там.
Съдията му хвърли изпитателен поглед, после се обърна към Тао Ган. Помощникът поклати глава, а върху изпитото му лице се изписа изумление. Без да забелязва подозрителните им изражения, Дзун Ли почука на една от последните врати в коридора и тримата влязоха в обширна зала, където цареше пълен безпорядък.
Куан Лай и две жени, които седяха около една кръгла маса, веднага станаха и почтително се поклониха на магистрата. Директорът ги представи:
— Госпожица Дин играе ролята на повелителката Сиванму. Освен това жонглира чудесно и отлично изпълнява акробатически номера. — Като се обърна към втората актриса, не така млада и не толкова елегантна, добави: — А това е съпругата ми.
Съдията Ди го поздрави за представлението. Господин Куан изглеждаше изключително поласкан, че толкова високопоставена личност е благоволила да се заинтересува от трупата му. Доста развълнуван, той се чудеше дали да предложи стол на знатния гост. Съдията го извади от затруднението, като се настани спокойно, без да бъде поканен. Дзун Ли седна срещу него пред една делва с вино. Тао Ган, както обикновено, остана прав зад господаря си.
— Къде са госпожица Оуян и господин Мо Модъ? — запита магистратът. — Бих искал и тях да поздравя. Мо Модъ владее забележително меча, а в сцената с мечката госпожица Оуян накара косите ми да настръхнат!
Тези доброжелателни думи, като че ли притесниха директора и докато пълнеше чашата на госта си, половината от виното се разплиска по масата. После той се отпусна на стола си, махна към отрупаната с червена хартия тоалетка и каза:
— Мо Модъ вероятно е дошъл да си свали грима веднага, след като е напуснал сцената. Сега сигурно е в склада да си остави костюма. А госпожица Оуян ми каза, че преди да се присъедини към нас, трябва да се погрижи за мечката.
Съдията Ди се изправи. Под претекст, че поправя кадифената си шапка пред огледалото, той огледа смачканите, изцапани с червена боя, хартии и бурканчетата с гримовете. Тези червени петна биха могли да са от кръв, помисли той. Когато се върна на мястото си, забеляза в държанието на госпожа Куан известно притеснение. Той отпи глътка вино и заразпитва съпруга й за поставянето на пиеси с исторически сюжети. Куан Лай се впусна в дълги обяснения. Съдията разсеяно слушаше, като се мъчеше да следи разговора и на останалите присъстващи.
— Няма ли да помогнете на госпожица Оуян да нахрани мечката си? — попита Дзун Ли госпожа Дин. — Сигурен съм, че тя много ще се зарадва.
— Гледайте си вашите работи! — отговори сухо тя. — Аз занимавам ли се с вашия вкус към розите!
— Госпожа Бао е много красива. Защо да не напиша стихотворение в нейна чест? И за вас съчиних едно, любезна моя. Не искате ли да го чуете:
Съдията се обърна към младите хора. Лицето на госпожица Дин бе станало пурпурно. Госпожа Куан промълви:
— Внимавайте какво говорите, господин Дзун!
— Това е само за да я накарам да наостри уши — отвърна безгрижно поетът. — Знаете ли песента, по която са пощурели сега в столицата? — и той затананика популярна мелодия и отмервайки такта с пръсти, запя с приятен баритон:
Вбесена, госпожица Дин понечи да отговори, но съдията се намеси: