— Да сте виждали актьора Мо Модъ?
— Не, ваше превъзходителство — отговори монахът, — ние току-що влизаме.
Монахът говореше с най-почтителен тон, но на съдията не се понрави враждебното изражение на неговия висок плещест другар, които го гледаше с подозрение.
— Исках просто да го поздравя за изкусното владеене на меча — непринудено обясни съдията. На връщане към апартамента си той реши, че актьорът навярно се е присъединил към приятелите си в гримьорната, където Тао Ган ще може да го държи под око.
Когато стигна до вратата си, магистратът отново почувства тежестта на умората. Една от прислужничките му отвори, другите побързаха да стоплят ориза за вечерята върху мангала, поставен в един ъгъл на стаята.
Мина в спалнята. Трите му съпруги играеха на домино. Те се надигнаха да го посрещнат и Първата каза с радостна усмивка:
— Идвате тъкмо навреме за една партия преди вечеря.
Доминото беше любимата игра на съдията. Като погледна тъжно към плочките от слонова кост, той отвърна:
— Много съжалявам, но няма да мога да вечерям с вас. Ще трябва да отида на тържествената вечеря, която дава игуменът. Ще присъства един бивш императорски възпитател, настанен в манастира, и по никакъв начин не можех да откажа.
— Всемогъщи небеса! — възкликна Първата съпруга. — Ще трябва вероятно да направя визита на жена му, нали?
— Не, той е вдовец. Но аз трябва да го посетя преди банкета. Пригответе ми официалната роба. — Той се изсекна шумно.
— Много съм доволна, че не се налага да се преобличам — каза с облекчение Първата. — Но наистина е жалко, че не можете да останете с нас. Вие сте настинали, очите ви сълзят!
Докато тя отваряше сандъците с дрехите и приготвяше зелената брокатена роба на съдията, Третата рече:
— Ще ви направя един пластир от портокалови кори. Ако го подържите на главата си, утре ще се чувствате много по-добре.
— Как мога да се явя на официален банкет с превръзка на главата? Доста смешно ще изглеждам! — възкликна раздразнено съдията.
— Ако нахлупите шапката по-надолу, никой нищо няма да забележи — отговори Първата съпруга, както винаги практична.
Съдията се опита да протестира и измърмори нещо, но Третата вече бе грабнала шепа изсушени портокалови кори от сандъчето с лекарства и ги поставяше в съд с вряща вода. Когато се накиснаха достатъчно, Втората ги зави в парче памучен плат и двете жени стегнаха компрес върху главата на магистрата. Първата нагласи кадифената шапка по-ниско и каза:
— Готово. Никой нищо няма да забележи.
Съдията им поблагодари и обеща да се прибере веднага след банкета. На излизане напомни на прислужничките да сложат резето на вратата след него:
— И най-вече — добави той, — не отваряйте, преди да сте разбрали кой е. Тази вечер в манастира са се събрали всякакви хора.
Той влезе в преддверието, където го очакваше Тао Ган. След като нареди на прислужничките да поднесат чай на господарките си, той покани помощника си да седне до него и тихо каза:
— Мо Модъ бе напуснал склада, преди аз да Се появя. Върна ли се в стаята на актьорите?
— Не, ваше превъзходителство. Вероятно се разхожда някъде из манастира. Но госпожица Оуян дойде веднага, щом си тръгнахте. Без грим вече не приличаше толкова на госпожица Бао въпреки че има същия овал на лицето и същите правилни черти. Изглежда, в коридора сме срещнали госпожица Бао. Ако си спомняте, гласът й беше нежен и приятен, докато на госпожица Оуян е леко дрезгав. И въпреки че не претендирам като Ма Жун да съм познавач по женската част, младата особа от коридора ми се стори доста закръглена, докато госпожица Оуян е по-ъгловата.
— Така или иначе, жената от коридора държеше лявата си ръка по същия начин, както и актрисата. За какво говори тя, впрочем?
— Беше доста мълчалива и се оживи само когато аз поздравих госпожица Дин за акробатичния номер. Щом споменах за срещата й с Дзун Ли, тя само рече, че това момче е ужасен досадник. Като й дадох да подразбере, че начинът, по който изчезна, докато разговаряхте с нея, никак не ви е харесал, тя ме погледна много странно и заяви, че не можела да оставя за дълго мечката си сама.
— С нас просто се подиграват! — извика съдията, дърпайки ядно брадата си. — Какво научи за Мо Модъ?
— Момче с неустановен начин на живот. Присъединява се към трупата за два-три месеца, после изчезва. Винаги играе предатели, а Куан твърди, че подобни роли накрая се отразяват върху характера на самия актьор. Доколкото разбрах, той въздишал по госпожица Дин, но момичето не му обръщало никакво внимание. Той страшно я ревнува от госпожица Оуян, тъй като подозира двете девойки в много по-нежни чувства една към друга от обикновеното приятелство. Именно за това намекваше Дзун Ли в стихотворението си. Куан също смята, че тази вечер Мо Модъ е прехвърлил мярката в изпълнението с меча. Но той твърди, че с този свиреп телохранител младото момиче няма от кого да се страхува. Животното я следва като огромно вярно куче и се подчинява на всяко нейно мигване или помръдване на пръста. Но характерът на звяра не е никак благ и единствено госпожица Оуян смее да се доближава до него.