— Все пак Негово превъзходителство сигурно не вярва, подобно на някои даоисти, че безсмъртието може да се постигне тук, на тази земя? — запита доста разочарован съдията.
— Не, разбира се! — отвърна пренебрежително Сюн. — Безсмъртието на човек се състои в това да се възроди в потомството си. Небето е ограничило продължителността на живота ни до известен брой години и да искаме да ги увеличим с някакви изкуствени методи е напълно безсмислено. Всичките ни усилия трябва да са насочени към това да прекараме тези няколко години в добра духовна и физическа форма. За да осъществим тази цел, трябва да живеем в съгласие с природата и, като начало, да оправим хранителния си режим. Внимавайте с храната, Ди.
— Аз съм ученик на Конфуций, но най-искрено признавам, че и в даоизма има дълбока мъдрост.
— Даоизмът подхваща нещата там, където Конфуций ги е оставил. Конфуцианството обяснява, че трябва да се държи човек в едно добре организирано общество. Докато даоизмът ни разкрива отношенията между вселената и човека… отношения, от които обществените са само една част.
Съдията Ди никак не беше в настроение да започва философски спор, но тъй като искаше да зададе още два въпроса на домакина си, изчака от приличие няколко секунди и попита:
— Възможно ли е нежелателни хора да проникнат в манастира и да се навъртат наоколо? Когато послушникът ме водеше насам, имах чувството, че някой ме следи… Точно в началото на коридора, който свързва главната площадка с тази кула, ако трябва да бъда точен.
Учителят Сюн го погледна изпитателно. Помисли за миг и внезапно каза:
— Обичате ли риба, Ди?
— Да, много обичам — учудено отговори съдията.
— Така си и мислех! Рибата влошава настроението, скъпи мой. Натрупването на мазнини забавя движението на кръвта и това се отразява зловредно на нервите… Затова сте видели и чули неща, които в действителност не съществуват. Трябва ви една доза добро очистително. Ще прегледам медицинските си книги, имам богата колекция, и утре сутринта ще ви дам подробен списък с храните, подходящи за състоянието ви.
— Благодаря ви, Ваше превъзходителство, не бих искал да ви притеснявам повече, но дали бихте могли да ме осветлите по един последен въпрос. Чувал съм, че някои даоисти, изтъквайки религиозни мотиви, тайно се отдават на истински оргии и насилват млади жени да участват в тях. Има ли частица истина в тези слухове?
— Глупости, Ди! Пълни глупости! Как бихме могли да се отдаваме на оргии при нашия толкова аскетичен начин на живот… Оргии… но моля ви се! — Той се изправи и добави: — Време е да тръгваме. Банкетът ще започне всеки момент и игуменът сигурно вече ни очаква. Предупреждавам ви, Ди, той не е от най-начетените книжовници, но желае доброто на всички и ръководи манастира доста мъдро.
— Сигурно не му е лека задачата. Този манастир е истински малък град. Исках да го поразуча, но се оказа, че нямало план. Освен това частта зад храма е забранена за посетители.
— Евтини номера, Ди! Всичко това има за цел просто да порази въображението на лековерната тълпа. Стотици пъти казах на игумена, че трябва да се направи план на манастира. Това всъщност е задължително, по силата на член двайсет и осми от Правилника за официално признатите култови сгради. Но аз мога да ви покажа как са разположени постройките.
И като се доближи до окачената на стената скица, обясни:
— Ето схемата, която самият аз съставих. Много е просто. Строейки този манастир преди двеста години, създателите му са искали да изобразят едновременно и вселената, и нейното умалено копие, човека. Целият ансамбъл представлява овал: фигура, символизираща Първичното начало. Ориентиран е на юг и е разположен на четири тераси върху планинския склон. От изток го опасва дълбока пропаст, от запад е гората. Следете внимателно: тръгваме от предния двор, триъгълник, чийто стени представляват кухните, конюшните, килиите на младшите братя и на послушниците. После влизаме в храмовия двор, обграден от две двуетажни крила. На партера на западното крило се намира трапезарията, на първия етаж — библиотеката, на втория — покоите на старшия монах, на домакина и на брата архивист. В източното крило, на партера е празничната зала, където бе представен театралният спектакъл, и няколко кабинета. Първият и вторият етаж са предназначени за посетители. Предполагам, че вие и семейството ви сте настанени именно там.
— Да, дадоха ни две удобни стаи в североизточния ъгъл на втория етаж — отговори съдията.