— Добре. Да продължим. В дъното на този двор се намира самият храм. В него има няколко много хубави старинни статуи. Зад храма се простира централният двор с по една кула във всеки ъгъл. В момента се намирате в Югозападната кула, която ми бе предоставена. Наляво от този двор се намира Галерията на ужасите — един поклон към народните вярвания. Отдясно са килиите на ръкоположените монаси, а в дъното, над портала към светилището, са покоите на игумена. Светилището е във формата на кръг. Така че имаме следната последователност: триъгълник, два квадрата, един квадрат и накрая кръг. Всяка една от тези фигури има мистично значение, но сега да оставим това. Важното е, че вече бихте могли да се ориентирате. Разбира се, има стотици коридори, пасажи и стълбища, които свързват различните постройки, но ако запомните схемата ми и тя се запечата в паметта ви, няма да се загубите.
— Благодаря на негово превъзходителство — каза с благодарност съдията. — Какви постройки има в светилището?
— Само една малка пагода. В нея се пази урната с праха на Светия създател.
— И никой не живее в тази част на манастира?
— Не, разбира се! Посещавал съм я — няма друго освен пагодата и стените около нея. Но тъй като този паметник се смята за нещо много свято, аз го отбелязах с черно-белия кръг, който виждате горе на листа, за да не обидя нашия любезен игумен. Това е даоисткият символ на действието на Вселената. Той изразява взаимното проникване на двете изначални сили Ин и Ян, вечния ритъм на природата, който наричаме Дао. Вместо Ин и Ян бихте могли да кажете Светлина и Тъмнина, Положително и Отрицателно, Мъж и Жена, Слънце и Луна… Изборът е богат. Този кръг ви показва как, когато Ян или положителната сила се сведе до най-ниската си точка, се превръща в Ин или Отрицателна сила, а когато тя достигне своя зенит, естествено се превръща в Положителна сила в най-ниската й степен. Върховното учение за Дао, изобразено в един символ — съвършената простота!
— Какво е значението на точката във всяка една от половините на кръга? — попита съдията, заинтригуван мимо волята си.
— Присъствието на двете точки ни припомня, че Положителното крие зародиша на Отрицателното и обратното. Това се отнася до всичко, което съществува, до мъжа и жената включително. Всеки мъж има в природата си някаква частица женско начало и всяка жена има частица от мъжкото.
— Това е съвършено вярно — замислено отвърна съдията и добави: — Струва ми се, че някъде зърнах подобен кръг с хоризонтално разделение. Дали това има някакво по-специално значение?
— Доколкото зная, не. Разделителната линия би трябвало да е разположена вертикално, както в моята рисунка. Но нека не караме игумена да ни чака толкова дълго. Моят стар приятел е голям формалист.
Когато излязоха на площадката, Сюн побърза да предупреди съдията:
— Внимавайте, парапетът е счупен. Младшите монаси трябваше да поставят нов, но приготовленията за празника им отнеха цялото време. Всъщност те са си мързеливи! Подайте ми ръка, аз не страдам от световъртеж.
Глава VIII
Съдията Ди присъства на банкет, на който се храни твърде оскъдно. Поетът Дзун Ли пресушава множество чаши с вино
Двамата мъже слязоха по извитото стълбище. Влагата беше леденостудена и пронизваща и магистратът се зарадва, когато пристигнаха в стоплената от множество мангали трапезария.
Дребничкият старши монах се упъти към тях, като примигваше нервно. Силното му желание да удостои и двамата с еднакво внимание бе причина на няколко пъти да се заплете във витиевати приветствени фрази. Накрая все пак ги отведе в дъното на трапезарията, където на главната маса ги очакваше игуменът. Съдията се отдръпна, за да даде възможност на учителя Сюн да седне от дясната страна на игумена, но даоистът запротестира, че вече не бил сановник и че магистратът — представител на императорската власт — трябва да заеме почетното място. Съдията се поклони и тримата мъже седнаха едновременно, а старшият монах, домакинът и Дзун Ли се настаниха около една по-малка маса.
Игуменът вдигна чашата си и погледна двамата си сътрапезници: при този сигнал разпределените на четири дълги маси монаси побързаха да хванат клечиците си. Съдията забеляза, че Куан Лай, жена му и другите две актриси са седнали отстрани, близо до входа на залата, а Тао Ган тъкмо се присъединяваше към тях. От Мо Модъ нямаше и следа.
Магистратът наблюдаваше недоверчиво студената риба, която игуменът поставяше в чинията си. Купичката със слепнал ориз, поръсен тук-там със стафиди, изобщо не го привличаше. Не чувстваше никакъв глад. За да прикрие отвращението си, той запита: