— Седнете да си поговорим, докато се съвзема още малко. Иска ми се да разбера защо интелигентно и хубаво момиче като вас е избрало тази професия? Разберете ме добре, аз не я смятам за непочтена, но ми се струва, че с вашите качества бихте могли да имате много по-приятен живот.
Госпожица Дин сви рамене, наля още една чаша чай на магистрата и отговори:
— Изглежда аз съм просто една капризна и упорита личност, ваше превъзходителство. Баща ми притежава малка аптека в столицата и за свое нещастие има и пет дъщери! Аз съм най-голямата. Той искаше да ме продаде за наложница на един търговец на отвари, мехлеми и очистително, на когото дължеше пари. Старецът беше доста отвратителен, но другата възможност, дом за удоволствия, никак не ми се нравеше. Винаги съм била силна и гъвкава, така че с бащино разрешение влязох в трупата на господин Куан. В замяна господин Куан даде на баща ми сумата, от която той се нуждаеше. Бързо се научих да играя в театрални представления, да танцувам, да жонглирам. След една година се издължих на своя директор с лихвите. Той е добър човек, никога не ме е ласкал, никога не ме е карал да приемам ухажванията на тези, които са ни наели, така че останах в трупата му. — Тя смръщи хубавото си носле и завърши: — Зная, че в очите на хората актьорите винаги са авантюристи, а актрисите — проститутки, но мога да ви уверя, че господин Куан е почтен човек. Колкото до мен, е, не претендирам, че съм светица, но никога не съм продавала тялото си и никога няма да го продавам.
— Вярвам ви, дете мое. Казвате, че Куан никога не ви се е натрапвал… бихте ли казали същото и за Мо Модъ?
— Той подтичваше след мен в началото. По-скоро по навик, отколкото поради истинско желание. Което не му попречи, разбира се, да приеме твърде зле отказа ми. Предполагам, че дребнавото му мъжко самочувствие е било наранено. Оттогава винаги се държи ужасно и съжалявам за това, тъй като той изпълнява прекрасно номерата с мен и бих искала да сме партньори в повече сцени.
— Начинът, по който се отнесе с госпожица Оуян на сцената, не ми хареса — каза съдията. Според вас Мо Модъ принадлежи ли към онази категория мъже, които изпитват перверзно желание да измъчват жените?
— О, не! Той кипва бързо, но не е истински лош. Можете да ми вярвате, познавам този тип мъже!
— Госпожица Оуян също ли отблъсна неговото ухажване?
Младата актриса се поколеба.
— Госпожица Оуян — отговори накрая тя — е отскоро в нашата трупа, и бога ми…
Без да довърши, тя бързо пресуши чашата си, хвърли я във въздуха и я посрещна с върха на пръчица, която взе от масата. Чашката се завъртя.
— Оставете това — троснато каза съдията. — Започва да ми се вие свят.
Когато тя ловко улови чашката и я постави обратно на масата, той настоя:
— Отговорете на въпроса ми, госпожица Оуян отблъсна ли ухажването на Мо Модъ?
— Няма нужда да викате, ще ви отговоря — каза студено младата жена. — Госпожица Оуян ми оказва малко повече внимание, ако разбирате какво искам да кажа. Аз съм безразлична към подобни неща, така че я държа на разстояние. Но Мо Модъ е убеден, че между нас двете има нещо затова я ревнува и я презира.
— Разбирам. Мо Модъ отдавна ли е в трупата ви?
— От една година. Не вярвам да е професионален актьор. По-скоро е момче, което обича да се скита из Империята, и си печели хляба по един или друг начин. Мо не е истинското му име, един ден видях, че на дрехата му бе написано Лю, но той каза, че я бил купил от някакъв вехтошар. И второ нещо: той вече е идвал в манастира.
— Откъде знаете това? — живо попита съдията.
— Още в самия ден, когато пристигнахме тук, спокойно се оправяше из коридорите. От тази злокобна грамада всички ни побиват тръпки и напускаме стаите си само в краен случай, докато Мо Модъ непрекъснато броди насам-натам, без да се страхува, че ще се изгуби.
— Бъдете нащрек с него, може да е опасен престъпник. Госпожица Оуян също много ме заинтригува.
— В какво я подозирате?
— В нищо. Но би ми се искало да науча нещо повече за нея — отговори съдията, като гледаше въпросително госпожица Дин.
— Обещах на господин Куан да пазя тайна — каза тя след кратко колебание, — но вие сте нашият магистрат и това променя нещата. Освен това не ми се иска да подозирате госпожица Оуян в лоши намерения. Не зная истинското й име, зная само, че идва от столицата и че е богата. Дала е голяма сума на господин Куан, за да го накара да предложи услугите ни на манастира „Утринни облаци“ по време на възпоменателните тържества и за да бъде ангажирана в трупата по този случай. Единствената й цел, заклела се тя, е да предупреди за нещо един човек, който се намира тук. Поради това тя трябваше да изпълни номера с мечката с избран от самата нея. Господин Куан не видя нищо нередно в това и тъй като по този начин получаваме двойно възнаграждение, веднага прие. Тя не участва в репетициите с монасите и остави на нас задължението да покажем на тези дръвници как да се оправят на сцената. Мо Модъ също не ни помогна много.