— Аз съм вашият магистрат. Присъствието ми тук се дължи на досадна грешка. — В същия миг мечката с ръмжене се устреми към него и той побърза да добави: — Но, моля ви, усмирете това животно!
Лъжливата госпожица Оуян изгледа удивено странния гост в шкафа и повика животното. Мечката бързо се отправи в един ъгъл, като козината на врата й стърчеше гневно.
— Можете да излезете от шкафа — сухо каза младежът, — няма да ви закачи.
Съдията се приближи до стола пред масата, без да изпуска от очи огромното животно.
— Но, седнете, моля ви! — нетърпеливо извика домакинът. — Казах ви, няма от какво да се страхувате.
— Възможно е, но предпочитам да я вържете — сухо отвърна съдията.
След като махна перуката си, младият мъж сложи на шията на животното солидна верига и качи края й за халка, здраво закрепен за ръба на прозореца. Щракването на резето се стори на съдията Ди най-мелодичният звук, който някога бе чувал. С облекчение се отпусна на бамбуковия стол.
Домакинът облече широка домашна роба и запита, като на свой ред се настани на другия стол.
— Сега, след като знаете тайната ми, какво смятате да правите?
— Вие сте брат на госпожица Бао, нали?
— Точно така. Но, слава Богу, онази дебелана не ми е майка! Как отгатнахте?
— Стори ми се странно, че госпожица Бао беше съвсем спокойна по време на изпълнението с мечката, докато в сцената, когато Мо Модъ ви заплашваше с меча, едва се сдържа да не извика от ужас. Заключих, че животното не й е непознато. След това, когато ви видях без грим, семейната прилика бе толкова очевидна, че обясни останалото.
— Във всеки случай единственото обвинение, което можете да повдигнете срещу мен, е, че съм се опитал да мина за жена: твърде незначително нарушение, още повече, когато е направено в името на справедливостта.
— Обяснете всичко. Но най-напред кажете как е истинското ви име?
— Кан Идъ. Аз съм най-големият син на Кан У, известния търговец на ориз от столицата. Бяла Роза е единствената ми сестра. Преди шест луни се влюби в един студент. Баща ми реши, че той не е достоен за нея и отказа да даде съгласието си за женитбата им. Малко след това момчето падна от коня си, когато се прибирал след нощно пиянство, счупи си гръбнака и умря. В отчаянието си сестра ми започна да твърди, че младежът бил разсипан след отказа на баща ни и го обвини за смъртта на любимия си. Това не беше вярно тъй като младежът пиеше много още преди да я познава, но опитайте се да обясните нещо смислено на влюбено момиче! Бяла Роза заяви, че ще влезе в манастир. Какво ли не сториха родителите ми, за да я разубедят, но това само усили решимостта й. Тя заплаши, че ще се самоубие, ако й попречат да даде обет и в края на краищата влезе като послушница в манастира „Белия Жерав“.
Кан потърка горната си устна — там, където до неотдавна вероятно е имало мустаци — и продължи с тъжен глас:
— Това е един столичен манастир. Няколко пъти ходих там и се опитвах да я вразумя. Говорех й за развратния живот на нейния обожател и заявих, че е било дълг на баща ни да се противопостави на женитбата. Единственият резултат бе, че тя отказа да се вижда повече с мен. Когато отново я потърсих, игуменката ми съобщи, че сестра ми е напуснала манастира и не знае къде се е оттеглила. Няколко сребърни монети развързаха езика на вратаря. Той ми каза, че сестра ми се запознала с някаква набожна вдовица, госпожа Бао, и тръгнала с нея. Като виждах колко се притесняват родителите ми, реших да доведа докрай моето издирване и най-сетне открих, че тази госпожа Бао е довела сестра ми тук, за да даде обет. Така че реших да дойда и аз и още веднъж да се опитам да я вразумя. Като знаех, че тя няма да ме приеме, се дегизирах като актриса, за да се доближа до нея. Аз съм доста мършав и често съм играл в любителски представления. Под името и облика на госпожица Оуян се представих на господин Куан, който срещу прилична сума ме нае в трупата си и се съгласи да предложи услугите си на манастира по време на възпоменателните празници. Господин Куан не е в течение на нещата и не може да бъде порицан, ваше превъзходителство. Моята стратегия успя благодарение на Мо Модъ, който неволно ми направи услуга със своя танц с меч. Ужасните му удари накараха сестра ми да трепери за мен и тя забрави сърденето си. Когато представлението свърши, тя успя да се отскубне за миг от госпожа Бао и ми каза, че се намира в твърде деликатно положение. Набожната дама била много мила с нея и я имала за своя дъщеря, но в главата й нямало друга мисъл освен да я види монахиня. Само че, виждате ли, в този манастир Бяла Роза срещнала един приятен мъж, някой си Дзун Ли, и въпреки че не го познавала добре, вече започвала да се пита дали не бърка, като иска да се оттегли от света. От друга страна, не искала да разочарова госпожа Бао, която направила толкова много и я утешила, когато „собственото й семейство се отвърнало от нея“. Да, ваше превъзходителство, точно това бяха думите й: „отвърнало се от нея“! Аз я поканих да дойде в стаята ми, за да обсъдим спокойно нещата и да вземем най-доброто решение. Посъветвах я да махне черната си наметка. По обикновена бяла дреха всеки би я взел за мен. Тя я сгъна на топка и я напъха в ръкава си, когато си тръгваше.