— Чудесно сте го измислили — съгласи се съдията. — Видяхте ли Мо Модъ, докато търсехте сестра си?
— Не — ядно извика Кун. — Този негодник през цялото време измъчва госпожица Дин. Ролята, която играя, не ми позволява да му дам да разбере, както заслужава. Може и да е по-висок и по-як от мен, но аз съм се занимавал с юмручен бой и мога добре да го поступам. Но сега вече ще го накарам да я остави на спокойствие! Госпожица Дин не е само една хубава девойка, ваше превъзходителство, тя е истинска спортистка. Язди кон по-добре от всяко друго момиче, което познавам. Ако беше моя жена, знаете ли какви прекрасни ловувания бихме могли да си устройваме двамата! Тя не прилича на онези куклички, за които родителите ми искат да ме оженят. Жалко обаче! Твърде независима е, за да пожелае да бъде с мен.
Съдията Ди стана.
— Вие все пак я попитайте — каза той. — Ще видите какво ще ви отговори! Сега трябва да тръгвам, Тао Ган сигурно вече ме търси.
Той кимна приятелски на мечката, но втренченият поглед на малките жестоки очи не говореше за никаква промяна в чувствата на животното.
Глава XI
Сянката с тайнствения парфюм се появява отново. Дзун Ли разкрива на съдията истинското значение на своите стихове.
Щом Кан затвори след него, съдията прекоси коридора и се спря пред отсрещната врата. Тя не беше заключена. Той влезе, но не свари никого в стаята, осветена от догаряща свещ върху бамбукова масичка. Освен двата стола и непокътнатото легло в стаята нямаше други мебели. Нито шкафове, нито багаж… никаква дреха на дървената закачалка. Ако не беше свещта, човек би помислил, че е необитавана.
Съдията Ди се приближи до масата и отвори чекмеджето, в което откри само прах. Коленичи, надникна под леглото и забеляза една малка мишка, която се изниза пред погледа му.
Той се надигна, изтупа прахта и реши да намери помощника си. Минаваше полунощ и Тао Ган сигурно вече бе напуснал актьорите. Съдията наистина го завари в стаята му, сведен над пестеливо зареден с жарава мангал. Тао Ган бе враг на излишните разходи. Мрачното му лице просветна, когато видя съдията да влиза. Той се надигна припряно и попита:
— Какво ви се е случило, ваше превъзходителство? Търсих ви навсякъде.
— Дай ми чаша горещ чай — прекъсна го съдията. — Има ли нещо за ядене при теб?
Докато господарят му се настаняваше пред малката масичка, Тао Ган затършува из пътническия си сандък и извади две сухи курабийки.
— Много съжалявам, че нищо друго не мога да предложа на негово превъзходителство.
Съдията захапа стръвно курабията и доволно отбеляза:
— Прекрасни са! Ухаят на свинска мас! Слава на Небесата, че този, който ги е приготвял, си е нямал и понятие от разните вегетариански щуротии!
След като унищожи двете курабии и изпи три чаши чай, той се прозя сладостно.
— Един хубав сън, това ми трябва сега. Вярно е също, че някои неща се изясняват, но още много други изискват вниманието ми. Знаеш ли, Тао Ган, че току-що се опитаха да ме убият?
Той разказа за премеждието си и предаде накратко разговорите си с госпожица Дин и мнимата госпожица Оуян.
— Историята с набожната постулантка фактически е изяснена — заяви той. — Утре сутринта, преди да тръгнем, ще поговоря с госпожа Бао. Сега обаче искам да разбера кой искаше да ме убие… и защо?
Тао Ган замислено нави трите косъма на брадавицата си около показалеца и каза:
— Според госпожица Дин Мо Модъ добре познава манастира. Да не е пътуващ даоистки монах? Тия юнаци се скитат из Империята, посещават различни манастири и правят какви ли не щуротии. Понеже главите им не са бръснати като на будистите, много лесно могат да минат за миряни. Ако Мо Модъ вече е идвал тук, възможно е на съвестта му да тежи някоя от подозрителните кончини. Или дори трите. Кой знае дали жената с отрязаната ръка не е друга негова жертва? Нищо не би му попречило да се върне тук преоблечен като актьор, за да я накара да замълчи или за да изнудва други евентуални свидетели.
Съдията поклати глава.
— Всичко това е напълно възможно — каза той — и се връзва с една теория, която смътно се оформя в главата ми. Мисля си по-специално за приборите, които липсваха на масата на монасите по време на банкета. Това би могло да означава, че Мо Модъ временно отново е облякъл монашеските си дрехи и се е промъкнал сред тях. Когато изпълняваше ролите си, лицето му или беше силно гримирано, или прикрито зад дървена маска, така че обитателите на манастира не биха могли да го разпознаят. Тази хипотеза обяснява защо не го откриваме никъде и защо стаята му е празна. Още повече, че ако е подслушал разговора ми с игумена, ясно е защо искал да ме убие.