— Не ставайте!
Настани се в креслото до младия човек и заговори с рязък тон:
— Чуйте ме добре! Опитаха се да ме убият. Това може би е свързано с нещата, които ми съобщихте във връзка със смъртта на бившия игумен. Не искам повече да ме правят на луд. Искам да чуя, тук и сега, всичко, което знаете за този случай. Говорете!
Дзун Ли прекара ръка по лицето си. Неочакваната поява на съдията и на помощника му, както и резкият заплашителен тон като че ли поотрезвиха поета. Той погледна с нещастно изражение към каната, прочисти гърлото си и неуверено започна:
— Доста объркана история, ваше превъзходителство! Не зная дали би трябвало…
— Стига увъртания! — ядно извика съдията. — Тао Ган, виж дали тия двама пияници са оставили нещо и ми налей една чаша. Ще ми помогне да остана още малко буден.
Поетът жадно погледна към чашата, която Тао Ган пълнеше, но слабият мъж като че ли изобщо не го забелязваше и той въздъхна примирено.
— Баща ми беше близък приятел с предишния игумен на манастира, Нефритово Огледало. Той често го посещаваше и двамата дълги години поддържаха редовна кореспонденция. В последното писмо преди смъртта си Нефритово Огледало пишеше на баща ми, че няма никакво доверие в Истинска Мъдрост — по това време старши монах, а днес игумен на манастира. Нефритово Огледало намекваше за твърде своеобразни ритуали или практики, в които са участвали млади момичета, дошли в манастира да се запознаят с учението.
— Какви ритуали?
— Не обясняваше точно, ваше превъзходителство, но изглежда имаше предвид тайни ритуали, подобни на оргии. А и след като забелязал, че Истинска Мъдрост отглежда в един отдалечен край на градината беладона, той се замислил дали старшият монах не се кани да трови някого.
Съдията внезапно постави чашата си върху масата.
— Защо не са предупредили магистрата за всичко това? — попита той гневно. — Как е възможно да си вършим работата, след като честните граждани крият от нас толкова важни сведения?
— Баща ми беше много съвестен човек — отвърна поетът. — Той не би си позволил каквато и да е официална стъпка, без да бъде абсолютно сигурен във фактите, а Нефритово Огледало нищо не му бе съобщил по този въпрос, когато се видели последния път… От друга страна, игуменът наближаваше седемдесетте, не беше винаги съвсем последователен и може би въображението му го подвеждаше и го караше да вижда несъществуващи неща. Така че баща ми реши да не предприема нищо, преди да разбере истината. Той дори не пожела да се посъветва с учителя Сюн, тъй като не разполагаше с доказателства. Междувременно баща ми се разболя и почина, като не пропусна на смъртния си одър да ме накара да му обещая, че ще проведа разследване… дискретно, тук.
Дзун Ли въздъхна дълбоко.
— След смъртта му — продължи той — аз като най-голям син трябваше да поема семейните дела. Така преминаха няколко луни, после имаше разправии във връзка с имотите ни и трябваше да водя дълъг процес. Така че една година се изниза, преди да стане възможно да се заема с разследването. И ето вече две седмици откакто съм тук, а още тъпча на същото място, както в началото. Три девойки са починали тук, но както вероятно знаете, архивите на манастира дават съвсем приемливи обяснения за смъртта на всяка една. Няма никаква следа, която да подскаже, че са били замесени в скандални истории. Що се отнася до смъртта на Нефритово Огледало, трябва да призная, че бях затруднен, тъй като северната част на манастира е забранена за посетители и не успях да вляза в криптата, за да прегледам книжата на бившия игумен. Като крайна стъпка се заех да предизвикам Истинска Мъдрост, така че ако е виновен, да се издаде, като предприеме някакви мерки срещу мен. Затова бяха тия намеци за двамата игумени и за „тревите на злото — отровните билки“ в моите стихове. Той прие доста зле намека, както можахте сам да се уверите.
— Аз също — обърна се съдията, — при това на съвестта ми не тежи никакво престъпление. С други думи, това не доказва нищо. — Размисли за момент и продължи: — По време на банкета Истинска Мъдрост ми разказа за смъртта на стария игумен. Сега е ваш ред да ми разкажете за нея всичко, което ви е известно.
Като видя че очите на поета не се откъсват от чашата в ръката му, каза на Тао Ган:
— Налей му вино. Когато в лампата няма олио, фитилът не гори!
Дзун Ли му благодари с поглед, отпи солидна глътка и продължи:
— Смъртта на Нефритово Огледало настъпила при обстоятелства, които били сметнати за чудотворни, и всички подробности около тях са записани. Преди около една година, на шестнайсетия ден от осмата луна, Нефритово Огледало прекарал сутринта сам в стаята си. Сигурно е чел свещените текстове, както правел обикновено. Обядвал в столовата с Истинска Мъдрост, Сюн и другите монаси. Върнал се в покоите си и пил чаша чай с Истинска Мъдрост. После Истинска Мъдрост излязъл и казал на монасите, които били на ред да обслужват игумена, че той желае да прекара следобеда си, рисувайки своята котка.