Пасажът остана зад гърба им и, предвождани от Дзун Ли, те поеха по дългата галерия, която водеше до Югоизточната кула. Щом излязоха на разширението пред стълбището на Сюн Мин, поетът отвори тясна вратичка отдясно и ги поведе надолу по някакви стъпала. Като им сочеше монументална врата с изящна дърворезба, той прошепна:
— Това е входът към Галерията на ужасите, но едва ли е възможно да се разбие този огромен катинар!
— Ей сега ще проверим — измърмори Тао Ган. Извади от ръкава си калъф от червена кожа с различни инструменти и се залови за работа. Дзун Ли му светеше с фенера.
— Казаха ми, че тази галерия била затворена от няколко луни — отбеляза съдията. — А не виждам и една прашинка върху напречния метален прът на вратата!
— Вчера едни монаси дойдоха да вземат някаква статуя, която се нуждаела от възстановяване обясни водачът им.
— Готово! — победоносно извика Тао Ган и издърпа тежкия прът.
Съдията и Дзун Ли влязоха, следвани от любителя ключар, който затвори вратата след тях. Поетът повдигна фенера, за да освети обширното помещение и да даде възможност на съдията да го разгледа. Въздухът бе пронизващ и влажен. Като се загърна по-плътно в халата си, съдията неволно промърмори:
— Както навсякъде, противно зрелище!
— Баща ми непрекъснато настояваше да се премахнат тези галерии — заяви Дзун Ли.
— И е бил прав — отвърна съдията. Тао Ган се огледа на свой ред.
— Тези ужасии не служат за нищо — забеляза той. — Те не могат да попречат на хората да вършат глупости. То идва от природата им!
На стената отдясно бяха закачени свитъци с текстове за греха и изкуплението, а по цялото продължение на лявата бяха наредени ярко оцветени статуи в естествен ръст. Те онагледяваха различните наказания, на които се подлага душата на грешника в даоисткия ад: на едно място страховити демони режеха на две гърчещ се от болка човек; на друго гримасничещи дяволчета варяха една двойка в железен казан; малко по-нататък демон с биволска глава и друг с конска влачеха виновните пред един от съдиите на пъкъла, издокаран с брада от истински косми.
Тримата мъже вървяха бързо, почти долепени До дясната стена, за да бъдат възможно най-далеч от непоносимата гледка, но от време на време фенерът на Дзун Ли осветяваше ту кръвожадната усмивка на демонична маска, ту сгърченото лице на някоя жертва. Погледът на съдията се закова върху една напълно гола жена. Тя лежеше по гръб с разтворени ръце и крака, а огромен син демон забиваше върха на копието си в гърдите й. Клетницата нямаше нито ходила, нито длани, дългата коса скриваше лицето й, но под тежките вериги, опасали дебело намазаното с белезникава боя тяло, всички анатомически подробности изпъкваха с неприлична яснота.
Следващата сцена разкриваше още по-ужасяващо зрелище: двама дяволи, облечени в старинни, опръскани с кръв доспехи, разсичаха на парченца двойка разголени грешници. От мъжа бе останала само долната част на гърба, а жената, с глава на дръвника, чакаше да отделят ръцете й от тялото.
Съдията ускори крачките си и се обърна към помощника си:
— Ще поискам от игумена да махнат женските статуи. И без друго всичко е толкова отвратително, само тези голотии липсват. Такива непристойни изображения не се допускат в официално признатите от държавата места за култова практика.
Тримата мъже стигнаха до края на галерията и се озоваха пред полуоткрехната врата. Няколко стръмни стъпала ги отведоха до обширна квадратна стая.
— Сега сме на първия етаж на Северозападната кула — обясни Дзун Ли. — Ако добре си спомням плана на баща ми, зад тази врата е стълбището, което води до криптата.
Тао Ган мушна един от инструментите си в ключалката.
— Съвсем е ръждясала — отбеляза той. — Отдавна не е използвана.
След няколко минути тихо прищракване оповести, че упоритият механизъм на свой ред се бе предал. Тао Ган бутна тежката врата и от тъмнината ги лъхна мирис на плесен.
Съдията взе фенера и внимателно заслиза по неравните стъпала. Преброи трийсет, преди да завие надясно. Още трийсет, този път изрязани направо в скалата, ги отведоха до масивна врата, заключена с дебела верига с катинар. Той се долепи до каменната стена, за да даде възможност на Тао Ган да упражни таланта си.
Когато веригата увисна освободена, съдията тръгна напред, но плясък на криле го накара бързо да отстъпи назад, тъкмо когато някаква черна сянка прелетя досами шапката му.
— Сега пък прилепи — каза той с отврата. Влезе в криптата и повдигна фенера. Тримата мъже безмълвно се ококориха пред невероятното зрелище.