Като видя, че той само смаяно поклаща глава, съдията продължи:
— Истинска Мъдрост е сипал солидна доза отрова в чашата на Нефритово Огледало, когато след обяда са пили чай в библиотеката. Рисунката е била почти завършена. Игуменът й е посветил цялата сутрин, рисувайки първо котката, после фона и накрая детайлите. Оставали са му няколко последни щриха от листата на бамбука, когато обедният гонг е прекъснал работата му. След като го е накарал да изпие отровния чай, Истинска Мъдрост е излязъл и е съобщил на двамата дежурни монаси, че Нефритово Огледало започва да рисува портрет на котката си и не би желал да бъде обезпокояван. Скоро беладоната е предизвикала свръхвъзбуда у стария човек. Той започва да пее даоистки химни, после да си говори сам. Бил е убеден, че е осенен от небесно вдъхновение и съвсем не му е минало през ум, че може да е отровен. Той не е съобщил, забележете, че ще държи последна проповед, нито пък че ще напуска този свят. Нямал е никакво основание да мисли подобно нещо… просто е искал да сподели с учениците си откровенията, с които Небето го е осенило. Малко по-късно се облегнал в креслото си, за да си почине след дългата реч. Тогава умира с преливащо от радост сърце.
— Всемогъщи Небеса, Ди, изглежда имате право! — възкликна Сюн Мин. — Но защо този глупак Истинска Мъдрост го е убил и защо държеше да признае престъплението си пред мен?
— Предполагам, че Истинска Мъдрост се е страхувал да не бъде публично обвинен в някои грехове от стария игумен. Всъщност Нефритово Огледало е писал на доктор Дзун, че подозира игумена в безнравствени деяния с постулантките. Естествено, ако това би се разчуло, Истинска Мъдрост е трябвало да смята духовната си кариера за приключена.
Сюн Мин закри очите си с ръка.
— Безнравствени деяния! — повтори той. — Този глупак навярно се е занимавал с черна магия с партньори от другия пол. Всемогъщи Небеса, Ди, част от отговорността е и моя. Постъпих неправилно, като се затворих в библиотеката си. Трябваше да обърна по-голямо внимание на манастирските дела. Но Нефритово Огледало също е допуснал грешка: защо не ми е казал за подозренията си? Нямах ни най-малка представа…
Той не довърши изречението си. Съдията подхвана наново:
— Имам всички основания да вярвам, че Истинска Мъдрост и един мошеник, който в момента се представя под името Мо Модъ, са отговорни за смъртта на трите момичета миналата година в манастира. Те вероятно са ги принудили пряко волята им да участват в мръснишките игри, така както са насилвали постулантките и по времето на Нефритово Огледало. И ето че наскоро Мо Модъ, приел ролята на актьор, се е завърнал в манастира, вдъхвайки смъртен ужас у съучастника си. Възможно е да го е заплашвал и изнудвал. Като се прибавят и безочливите намеци на Дзун Ли за отравяне на бившия игумен с беладона, накрая Истинска Мъдрост съвсем се е паникьосал. И когато е видял, че поетът разговаря поверително с мен по време на банкета и веднага след този разговор аз му казах, че желая да посетя криптата, той вероятно е помислил, че започвам разследване. Тази мисъл окончателно го е изкарвала от релси и той се опита да ме убие, като ми нанесе страхотен удар по черепа. Преди да загубя съзнание, долових особения аромат на горящите в стаята му благовония — аромат, който обикновено не се усеща, когато човек е до него, но вероятно при замаха от гънките на широката му дреха се е вдигнал по-силен дъх. Малко след това той ме дебнеше, докато разговарях с помощника си, и изчезна, оставяйки след себе си същата характерна миризма. Изглежда, съвсем си беше изгубил ума!
Сюн Мин поклати съкрушено глава. След кратко мълчание попита:
— Но защо държеше да изповяда престъплението си пред мен? Нима си е въобразявал, че аз ще тръгна да го защитавам? Изглеждал е бил по-глупав, отколкото предполагах!
— Преди да отговоря на вашия въпрос, бих искал да ви попитам дали Истинска Мъдрост знаеше за състоянието на парапета?
— Разбира се! Самият аз му казах, че трябва да се поправи. Трябва да призная, че за тези неща не беше в никакъв случай небрежен.
— Тогава — бавно изрече съдията, — той се е самоубил.
— Не може да бъде, Ди! Видях как ръката му търсеше парапета.
— Излъгал е и двама ни. Спомнете си, че той не очакваше да ви срещне пред стълбището. Мислел е, че ще бъдете в библиотеката си. Никога не е имал намерение да прави каквото и да е признание: искал е да дойде тук, тъй като е разбирал че е загубен, а този счупен парапет му е давал шанса да загине, без да успеем да му попречим. Действал е така, че да изглежда като нещастен случай, за да запази репутацията си и интересите на своето семейство. Сега вече никога не ще узнаем точно каква е била ролята му в тази история. Всъщност вашата неочаквана поява не попречи на плана му.