В този момент в стаята влязоха Тао Ган и Дзун Ли.
— Гръбнакът на Истинска Мъдрост е счупен — съобщи помощникът на съдията Ди. — Смъртта сигурно е била мигновена. Предупредих старшия монах. Пренесоха тялото в страничния параклис на храма, където ще бъде изложено до официалното погребение. Обясних на старшия монах, че е нещастен случай и той пожела да се види с учителя Сюн.
Съдията стана и се обърна към даоиста:
— За предпочитане е да се придържаме към версията за нещастен случай. Поне засега. Предполагам, че преподобният главен столичен игумен трябва да бъде осведомен възможно най-бързо за случилото се.
— Утре рано ще му изпратя съобщение. Докато чакаме решението му, старшият монах ще поеме текущите въпроси.
— Оставям портрета на котката тук — каза съдията. — Това е важно веществено доказателство. Надявам се негова светлост да ми помогне със съветите си при съставянето на доклада ми.
Сюн Мин кимна утвърдително и като огледа критично съдията, рече:
— Опитайте се да подремнете час-два, Ди. Имате смъртно уморен вид.
— Първо трябва да заловя Мо Модъ, ваша светлост. Убеден съм, че неговата вина е много по-голяма от тази на Истинска Мъдрост. От признанието му зависи дали смъртта на преподобния игумен ще бъде записана като самоубийство или като нещастен случай. Сега Мо Модъ е единственият човек, който може да ни каже какво точно се е случило с трите девойки.
— Как изглежда той? — попита Сюн. — Нали ми казахте, че е актьор. Гледах цялото представление с изключение на последната картина.
— Мо Модъ е бил на сцената от самото начало до края на представлението. Той изпълняваше Духа на Смъртта, но негова светлост не би могъл да различи чертите му, тъй като носеше голяма дървена маска. Аз гледах изпълнението му в танца с меча, в края на представлението, но пък тогава лицето му бе покрито с плътен слой грим! В момента сигурно е преоблечен като монах. Як мъжага с широки плещи и някак навъсено лице.
— По-голяма част от монасите тук са навъсени. От лошата храна е вероятно. Как смятате да го откриете, Ди?
— Не съм още наясно — леко усмихнат каза съдията, — но не бих могъл да завърша разследването си без неговото самопризнание.
И като се поклони дълбоко на учителя Сюн, съдията Ди се отправи към вратата, следван от Тао Ган и Дзун Ли. На прага се разминаха с дребничкия старши монах, който изглеждаше крайно притеснен.
Глава XV
Съдията Ди се завръща в Галерията на ужасите. Дзун Ли произнася нежни слова.
Тримата мъже влязоха в главната зала на Храма и завариха домакина задъхано да обяснява нещо на малка група монаси. Той се впусна към съдията и мълчаливо го поведе към страничния параклис.
Тялото на преподобния игумен бе поставено върху висока маса. Съдията Ди повдигна червения брокат с извезани даоистки символи и погледна за миг лицето на мъртвия. Докато го покриваше отново с тежката материя, домакинът се бе приближил до него.
— Четирима монаси ще прекарат до зори в молитви тук — прошепна той. — Старшият монах възнамерява да съобщи за смъртта на нашия игумен на утринната служба.
Съдията му изказа съболезнованията си, после се върна при Тао Ган и Дзун Ли в главната зала.
— Бих ли могъл да си позволя да поканя негово превъзходителство на чаша чай в стаята си? — неуверено попита поетът.
— Отказвам да изкача дори само едно стъпало повече — категорично заяви съдията. — Кажете на някой от монасите да донесе голям чайник със силен чай ей там.
Той се отправи към едно помещение, което изглежда служеше за приемна, и седна пред старинна изваяна маса от сандалово дърво. Направи знак на Тао Ган да седне срещу него и мълчаливо заразглежда окачените по стената пожълтели от времето портрети на даоистките Безсмъртни в разкошни рамки. През ажурната дърворезба на преградата смътно различаваше горната част на позлатените статуи от олтара в сумрачната храмова зала.
Дзун Ли скоро се появи с огромен чайник и напълни чашите. После, подканен от съдията, се настани на свой ред до масата. От страничния параклис долетя скръбна мелодия. Заупокойната служба бе започнала.