— Няма значение. Кажете ми само, гласът, който идваше от леглото, беше ли ви познат. Напомняше ли ви този на игумена?
Бяла Роза отново поклати глава.
— Този страшен глас още звучи в ушите ми, Но не ми напомня за нищо познато. — И с бледа усмивка добави: — А аз имам доста добър слух… Разпознах гласа на Дзун Ли още първия път, когато минахте през галерията. При това бяхте още доста далеч… Ако ви кажа какво облекчение…
— Дзун Ли ме подсказа да ви търся там — каза съдията. — Без него нямаше да ви открия.
Тя погледна с нежност коленичилия до леглото поет, после се обърна към съдията Ди и прошепна:
— Чувствам се толкова щастлива сега… толкова спокойна. Никога не ще мога да ви се отблагодаря…
— Напротив, много лесно ще стане — прекъсна я магистратът. — Просто научете това момче да пише по-добри стихове!
Бяла Роза понечи да се усмихне, но не й достигнаха сили и само клепачите й потрепнаха на няколко пъти. Приспивателното започваше да действа.
Съдията се обърна тихо към актрисата.
— Веднага след като заспи, изгонете това момче вън и разтрийте леко тялото на момичето с този мехлем.
На вратата се почука. Появи се Кан Идъ в мъжки дрехи.
— Изведох мечката навън да се пораздвижи малко — каза той. — Какъв е този шум?
— Нямам време да ви обяснявам — отговори съдията троснато. — Попитайте госпожица Дин.
Тя го гледаше, широко отворила очи.
— Но… Вие сте мъж! — задавено изрече тя.
— Това ще ви помогне да разрешите проблема си — отбеляза съдията.
Без да забелязва поета и лежащото върху леглото тяло, Кан Идъ се хвърли към младата жена. Когато съдията излизаше от стаята, той вече я държеше в прегръдките си.
Глава XVII
Един сериозен магистрат се занимава с жонгльорство. Ин и Ян отварят непредвидена врата.
— По-добре ще е да си подам оставката като магистрат и да стана професионален сватовник — измърмори съдията Ди, като излизаше в коридора. — Събрах две млади двойки, а съм неспособен да заловя опасен престъпник! Да отидем в твоята стая, Тао Ган, трябва бързо да открием начин да хванем този мизерник.
— Съжалявам, че не погледнах горкото момиче, когато минавахме през галерията, Ваше превъзходителство — каза помощникът. — Ако бях видял кръвта…
— Не се притеснявай, точно това ти прави чест. Нека оставим на нашия приятел Ма Жун разглеждането на голите жени!
Щом стигнаха в малката стая на Тао Ган, той веднага се зае да приготвя чай. Съдията изпи една чаша, въздъхна и каза:
— Значи, когато капакът на прозореца се отвори, аз съм видял статуя от Галерията на ужасите в ръцете на Мо Модъ. Ето ти една разрешена загадка. Поне донякъде, понеже не ми е ясно как съм успял да видя тази сцена през несъществуващ прозорец! Но да оставим засега този проблем и да поумуваме над конкретните факти, които току-що научихме. Госпожа Бао е била сводница на Мо Модъ, а Истинска Мъдрост е бил намесен в долните им интриги. Изглежда Мо отпреди е бил намислил да постави госпожица Кан в Галерията на ужасите. Изнесъл е дървената статуя преди нашето идване, вероятно също още тогава е забил и скобите в стената. Но каква дързост се изисква, за да продължи спокойно гнусното си дело под носа ни! — Съдията гневно задърпа брадата си. — Когато госпожа Бао е съобщила на Истинска Мъдрост и на Мо Модъ за колебанията на Бяла Роза, престъпниците са се разбързали. Ако бях изказал желание преди заминаването си да се срещна с младото момиче, несъмнено щяха да ми кажат, че се е оттеглила в забранената за посетители част. Разчитали са адските мъчения да убият желанието й да ги предаде и по някакъв начин щяха да обяснят решението й на Дзун Ли и на госпожица Оуян. Още не ми идва на устата да кажа Кан Идъ! Впрочем обезчестената и омърсена клетница едва ли би поискала да се види с брат си или с поета. Отвратителни злодеи!
Съдията свъси гъстите си вежди. Тао Ган го слушаше, навивайки космите на брадавицата си. Нямаше човешка извратеност, която да го изкара от равновесие. Съдията продължи:
— Истинска Мъдрост избегна земното правосъдие, но Мо Модъ ще плати и за двамата! Всъщност той е главният злодей. Преподобният отец беше страхливец и не би бил в състояние сам да ръководи начинанието. Ще отида да събудя учителя Сюн. Ще събера монасите и Кан Идъ с Дзун Ли ще ги огледат един по един. Ако Мо Модъ не е сред тях, ще претърсим целия манастир нещо, което горя от желание да направя, откакто съм пристигнал тук.
Този план като че ли не очарова Тао Ган:
— Ако заповядате всички монаси да се съберат — каза той. — Мо Модъ ще разбере, че сме по петите му и ще побърза да офейка. Само небето знае колко изхода има в тази дяволска постройка, а когато хитрецът се измъкне в планината, иди, че го гони! Друго щеше да е, разбира се, ако с нас бяха Ма Жун, Цяо Тай и още двайсетина стражници. Но само ние двамата… — той не довърши.