— Скъпи приятелю! — провикна се Сюн. — Естествено, че ще се измъкна току-така… щом държите да използвам грубиянския ви израз. Вашите единствени свидетели бяха преподобният игумен и госпожа Бао. И двамата не са сред живите. След първите две поучителни истории никога повече не съм се показвал пред партньорките си, преди да са били изцяло под моя власт. Във вашия съдебен протокол Истинска Мъдрост и дебелата вдовица ще бъдат единствените отговорни за действията спрямо госпожица Кан.
Съдията поклати отрицателно глава, а Сюн Мин възкликна:
— Аз ви смятах за интелигентен човек, Ди, не ме разочаровайте. Никога не ще можете да възбудите следствие срещу мен, разберете! Как би реагирала върховната власт, ако вие ме обвините, мен, даоисткия мъдрец, бившия императорски наставник, в поредица фантастични престъпления… при това без никакви доказателства. Всеки ще сметне, че сте полудели и това означава край на кариерата ви. Много би ме наскърбило подобно нещо, Ди, извънредно много, защото аз действително ви харесвам.
— А ако подкрепя обвинението си, като припомня онази гнусна история в двореца, за която току-що ми разказахте?
Сюн Мин сърдечно се разсмя.
— Скъпи Ди, нима не разбирате, че там са замесени големи имена? Само подшушнете за тази работа и веднага ще бъдете понижен, изпратен в покрайнините на Империята… Или може би хвърлен в затвора до края на дните си!
Съдията замислено галеше бакенбардите си.
— Да — съгласи се накрая той с дълбока въздишка, — страхувам се, че имате право.
— Разбира се, че имам право, Ди! Достави ми такова удоволствие да разговарям с вас, толкова е приятно да споделиш малките си лудории с умен човек… Но ви моля да забравите за нашия разговор. Върнете се в Ханюан, удовлетворен, че сте успели да разрешите един заплетен случай и дори че сте успели да ме победите, що се отнася до младата Кан. Аз, от своя страна, ще продължа кроткото си съществувание в този манастир. Разбира се, вие няма да правите опити да спъвате моите… безобидни експерименти. Достатъчно интелигентен сте и вероятно си давате сметка, че все още имам известно влияние в двореца. Трябвало е да научите една основна истина, Ди: законите са измислени за народа, те не се отнасят за хора като мен. Аз принадлежа към онзи ограничен кръг от личности, чиито талант и знания са ги поставили над закона. Ние сме оставили далеч зад себе си разни общоприети понятия, които вие назовавате добро и зло, Ди. Когато гръм порази някоя къща и убие обитателите й, нима призовавате гръмотевицата пред вашия съд, Ди? Този урок ще ви бъде много полезен по-късно, когато се издигнете на отговорен пост в столицата. Тогава ще си спомните за този разговор и ще ми бъдете признателен, че съм ви обяснил всичко това.
Той стана, потупа съдията Ди по рамото и жизнерадостно добави:
— Ще доочистя тази бъркотия по-късно. Сега да слизаме: монасите скоро ще бъдат готови със закуската, а ние се нуждаем от подкрепление. Нощта бе уморителна и за двама ни.
Съдията се изправи веднага. Като забеляза, че Сюн Мин взема дебелата си наметка, учтиво предложи:
— Нека негова светлост ми позволи да нося дрехата му. Времето вече се оправи.
— Благодаря — отвърна даоистът, докато му подаваше наметката. — Планинските бури са особени: разразяват се изневиделица със страхотна ярост и утихват както са започнали. Но аз не се оплаквам, има ги само през есента, иначе съм много доволен от климата.
Съдията взе фенера. Когато двамата излязоха през шкафа, Сюн завъртя диска и каза:
— Няма да си правя труд да сменям тази ключалка, Ди. Едва ли някой друг би забелязал, че даоисткият символ не е разположен както трябва!
Слязоха мълчаливо по стълбата. На прага Сюн Мин се спря за миг, огледа големите каменни плочи, сивеещи в бледата светлина на утрото, и отбеляза със задоволство:
— Даже е успяло да изсъхне и няма вятър. Можем да минем през двора, за да стигнем до трапезарията.
Докато крачеха, съдията попита:
— А за какво използвате другата тайна стаичка? Зърнах отдушника й точно над склада. Но може би не трябваше да питам за това?
Сюн Мин се спря като закован.
— Какво говорите! — провикна се той. — Друга тайна стаичка? Не знам за такова нещо. Едновремешните строители са си разбирали от занаята, дума да няма. Ей, вас наистина ви бива, Ди! Покажете ми този отдушник.
Съдията го поведе към малкото дворче, вместено между източното крило и склада. Остави внимателно фенера и наметката, повдигна тежката напречна греда, която затваряше вратата, и учтиво направи път на спътника си. Когато той пристъпи в дворчето, съдията захлопна портата и намести гредата в гнездото й.