Най-сетне съдията Ди стана.
— Иди в склада — каза той — и счупи ключалката на тайната стая. Там остана само една червясала статуя, а аз така или иначе ще забраня да се излагат изображения на голи жени в галерията. Тази стая вече не ще подбужда у никого зли помисли. Върви, ще се видим след закуска.
Тао Ган веднага тръгна. Съдията го изпроводи до прозореца, където бе оставил дрехата на Сюн Мин. Докато помощникът изпълняваше нарежданията му, той отвори широко капаците на прозореца.
Долу отново бе настъпила тишина. Внезапно в малкото дворче се спусна една тъмна сянка, последва я втора. Планинските лешояди бяха надушили плячка.
Съдията слезе в приземния етаж. Излезе пред храма и вдигна очи към небето. Зората бе набраздила сивия простор с розови ивици.
Той продължи към западното крило. Пред вратата за малкото дворче замръзна на място: между крилото и рамката бе промушена една окървавена длан. За миг си Представи как Сюн Мин с последно отчаяно усилие се е вкопчвал в дървото, за да избегне жестоката смърт… но почти веднага от небето налетя лешояд и отнесе към планината окаяното късче плът.
Съдията с мъка изкачи стълбите до втория етаж. Всяко стъпало бе истинско мъчение и той на няколко пъти трябваше да спира, за да си поеме дъх.
В преддверието младите слугини разпалваха мангалите, за да приготвят сутрешния ориз.
Съдията влезе в спалнята. Завесите все още не бяха вдигнати и на светлината на свещите стаята изглеждаше уютна и приветлива. Трите му съпруги току-що бяха станали. Първата седеше пред тоалетката, с разголена гръд, а другите две, все още по нощни одеяния, й помагаха да подреди косите си.
Съдията се отпусна тежко пред масичката за чай. Свали шапката си, размота превръзката и попипа удареното място. Докато внимателно наместваше всичко отново, Третата загрижено го попита:
— Помогна ли ви пластирът?
— Просто ми спаси живота!
— Сигурна бях, че ще ви облекчи — каза тя радостно. И като му подаде чаша горещ чай, добави: — Ще отворя прозорците. Надявам се, че бурята е преминала.
Отпивайки от чая, съдията съзерцаваше изящните движения на Първата съпруга, която сплиташе дългите си коси пред полираното сребърно огледало, придържано от Втората. Той потърка челото си. В тази спокойна и ведра атмосфера нощните преживелици му изглеждаха като зловещ кошмар.
Първата съпруга приглади за последен път косите си и благодари за помощта. Като загърна с нощната дреха красивите си гърди, тя се приближи до съпруга си, за да го поздрави с добро утро. Съзирайки посивялото му лице, тя възкликна:
— Изглеждате смъртно уморен! Какво толкова сте вършили цяла нощ? Видях ви да ровите в сандъчето с лекарства. Случило ли се е нещо?
— На един човек му призля — отговори съдията без други уточнения. — Трябваше да се занимая с някои неща, но вече всичко е в ред.
— Не биваше цяла нощ да ходите навън с тази настинка — укори го тя. — Веднага ще приготвя купичка булгур, добре ще ви се отрази!
На минаване пред отворения прозорец тя хвърли поглед навън.
— Пътуването ни ще е чудесно — радостно обяви тя, — по всичко личи, че денят ще е прекрасен!
Послеслов на автора
Както във всички стари китайски криминални истории, главното действащо лице в романа е областен магистрат. От самото начало на Китайската империя чак до установяването на Републиката през 1912 г. този служител изпълнявал едновременно ролите на съдия, съдебно жури, императорски прокурор и следовател.
Подложената на неговата юрисдикция територия е най-малката административна единица в сложния китайски държавен механизъм: като правило тя обхващала един обиколен с крепостна стена град и част от прилежащата околност с радиус осемдесет километра. Властта му върху тази територия била суверенна. Той председателствал съда, събирал данъците, регистрирал ражданията, бракосъчетанията и смъртните случаи, бдял за поддържането на обществения ред. Длъжен бил да наблюдава всичко и тъй като влиянието му било осезателно във всички възрасти от живота на всеки човек, наричали го „съдията, майка и баща на всички“. Отговорен бил единствено пред висшестоящите си началници: префекта или провинциалния управител.
Упражняването на задълженията му често го принуждавало сам да води съдебни разследвания и това е причината в китайската криминална литература лицето, водещо разследването, винаги да се нарича „съдия“, а не „детектив“ или „следовател“.
В този роман отново съм се позовал на традиционно положение в китайската криминална литература и моят съдия води едновременно няколко криминални дела. Съчетал съм отделните сюжетни нишки така че да образуват завършено повествование, чиито постоянен герой е съдията Ди, известен държавник от времето на династията Тан. Ди е реално историческо лице. Пълното му име е Ди Жендзие, живял е от 630 до 700 година на нашата ера. В младостта си, като провинциален магистрат, той разрешава множество заплетени криминални дела и се сдобива с известна слава. По-късно става министър в Императорския двор и с мъдрите си и смели съвети упражнява благотворно влияние при воденето на държавните дела.