Уликата с котешките зеници заимствах от един анекдот за художника книжовник от епохата Сун Оуян Су (1007–1072 сл. Хр.). Оуян Су притежавал старинно изображение на котка сред божури и обичал да обръща внимание на гостите си, че художникът навярно го е рисувал по пладне… което личало по тесните зеници на животното и клюмналите от жегата цветове.
Авторите на древните криминални китайски романи обикновено са били книжовници конфуцианци. Това е причината в тази литература да срещаме така подчертано пристрастие в полза на конфуцианството — отличителен белег, който и аз влагам в моите истории за съдията Ди. Конфуцианските и даоистки теории, за които се споменава, съответстват на онова, което може да бъде прочетено в автентични китайски източници.
За илюстрациите на настоящия роман съм се вдъхновявал от китайски гравюри от XVI век, по-специално от онези, които могат да се видят в чудесното издание от времето на династията Мин на „Лю нючуан“ („Биографии на бележити жени“). Тъй че тези композиции представят по-скоро костюмите и обичаите от епохата Мин, отколкото от Тан. За отбелязване е, че съвременниците на съдията Ди носели косите си на кок. Плитката била наложена след 1644 г., като следствие от манджурското нашествие.