— Не, това бе нещастен случай. Госпожица Хуан също беше много умна. Много се интересуваше от историята на манастира ни. Обичаше да се разхожда из него и из съседните сгради. Един ден, когато се намирала на върха на Югоизточната кула, парапетът на който се облегнала поддал и горкото дете полетяло в пропастта, която опасва манастира от тази му страна.
— В досието ми липсват резултатите от аутопсията — забеляза съдията Ди.
Игуменът тъжно поклати глава.
— Нямаше аутопсия, ваше превъзходителство. Не можахме да открием останките на нещастницата. В тази част на пропастта има цепнатина, поне сто стъпки дълбока, и никой още не е успял да я изследва.
Настъпи кратко мълчание, след което съдията Ди попита:
— Кулата, от която е паднала госпожица Хуан, не е ли онази над склада и следователно точно срещу стаите, в които съм настанен?
— Точно така.
Монахът отпи глътка чай. Държанието му ясно подсказваше, че бе настъпил моментът да приключат срещата, но съдията като че ли не забелязваше това. Той поглади дългите си бакенбарди и зададе нов въпрос:
— Има ли монахини, които живеят постоянно тук?
— Не, за щастие — отговори игуменът с лека усмивка. — Отговорностите ми и без друго са достатъчно тежки. Но тъй като манастирът ни е твърде известен (напълно незаслужено, признавам смирено) много семейства, чиито дъщери желаят да станат монахини, настояват да ги вземем при нас за обучение. Остават за няколко седмици тук и когато получат свидетелството си за монахини, ни напускат, за да постъпят в друг манастир от нашата провинция.
Съдията кихна. След като избърса мустаците си с копринена кърпичка, заяви подчертано любезно:
— Благодаря на негово преосвещенство за тези обяснения. Ставаше въпрос за обикновена формалност. Естествено никога не съм смятал, че между тези стени може да се случи нещо нередно!
Игуменът кимна с достойнство. Съдията допи чашата си и поде:
— Току-що споменахте името на учителя Сюн. Дали става въпрос за известния писател и учен Сюн Мин, който допреди няколко години заемаше длъжността възпитател в императорския дворец?
— За същия. Присъствието на учителя е огромна чест за нашия скромен манастир. Както знаете, неговата кариера беше блестяща. Префект в столицата до смъртта на двете си съпруги, по-късно той бе назначен за възпитател на негово императорско величество. Когато дойде време да напусне двореца, синовете му вече бяха зрели и заемаха държавни постове, така че той реши да посвети последните си години на метафизични занимания. Избра този манастир за свое убежище и вече от две години живее сред нас. — Игуменът поклати глава и продължи с видимо задоволство: — За нас присъствието на учителя е изключителна чест. Той много се интересува от нашата общност и редовно присъства на обредите. В течение е на всички наши дребни проблеми и никога не ни отказва скъпоценните си съвети.
Съдията отегчено помисли, че ще се наложи да навести тази именита личност и запита:
— В коя част на манастира се помещава той?
— Предоставихме на негово разположение източната кула. Ваше превъзходителство ще се срещне с учителя в празничната зала, където той гледа представлението. Ваше превъзходителство ще се види там и с госпожа Бао, една благочестива вдовица, която пристигна от столицата преди няколко дена с дъщеря си, Бяла Роза, която желае да облече монашеската дреха. Между нас е и господин Дзун Ли, известен поет от столицата. За момента това са единствените ни гости. Много хора се отказаха да дойдат поради лошото време. Не ви споменах за трупата на Куан Лай, тъй като негово превъзходителство едва ли би проявил интерес към някакви си актьори!
Съдията шумно се изсекна. Той смяташе, че е глупаво актьорската професия да бъде смятана за позорна, а актьорите — за низша класа; а и очакваше по-човечно отношение от един монах.
— Актьорите изпълняват полезна обществена роля — обади се той. — Срещу доста скромно възнаграждение те предлагат на хората от народа почтено забавление, което развеселява еднообразния им живот. Освен това историческите пиеси запознават с великото ни национално минало — едно качество, което вашите мистерии не притежават.
— Нашите мистерии — хладно отговори игуменът — са по-скоро алегории. Целта им е разпространяват Истината. Така че едва ли би било уместно да се сравняват с простонародните развлечения. — И за да смекчи остротата на забележката си, додаде усмихнат: — Все пак се надявам, че негово превъзходителство ще открие в тях известен исторически интерес. Маските и костюмите са изработени в този манастир преди повече от век. Така че това са ценни исторически реликви! Нека негово превъзходителство ми разреши сега да го отведа в тържествената зала. Представлението започна още на обяд и в момента се играят последните сцени. След това ще бъде поднесена лека вечеря в трапезарията. Надявам се, че негово превъзходителство ще ни окаже честта да я сподели с нас.