— Остави го, Фриц. Понякога и той е склонен да помечтае много повече, отколкото аз. Животът е прекрасен. И е по-прекрасен без хората.
— Ернест ми пише в последното си писмо: „Най-прекрасното в света — това са хората. Интересува ме само животът“. Вие и двамата сте прави и аз предполагам, че ще съумеете да признаете правотата на другия.
— Вуйчо Фриц, стига сте бъбрили. Време е да пием чай. Аз толкова се старах, а вие не обръщате никакво внимание — каза Паула.
— Ти наистина си сервирала всичко отлично.
— Да, вуйчо Фриц.
— Пък и ти си по-добра от всичките — Фрид, разбира се, не казва нищо, той цял е потънал в мечти, витае в облаците.
— Ти пак си донесла цветя, Паула!
— Да. И дори ги откраднах. В парка има толкова много люляк и си помислих — нима ще се измени нещо, ако си откъсна малко? И моята съвест не издържа пред този довод: откъснах няколко клончета.
— Момичешки морал — каза Фрид.
— Благодаря ти, Паула. Но не влизай в конфликт със закона. Страхувам се, че ще получа следващото ти писмо от затвора.
— Не се страхувай, вуйчо Фриц. Ако ме спре полицай, аз ще го погледна ласкаво, ще му подам цветята и ще кажа — откъснах ги за вас. И след това той навярно ще ме пусне.
— Или пък ще те привлекат да отговаряш за опит да дадеш рушвет.
— За момичетата съществуват особени закони — оправдават ги винаги.
— В съгласие със закона за непълнолетните и за лицата с понижена вменяемост — подразни я Фрид.
— А злите момичета ги наказват с пръчка.
— По-спокойно, по-спокойно — подкани Фриц.
— Той се е заразил от отвратителния Ернест с отвратителния маниер да се надсмива винаги. По-рано беше съвсем друг.
— Отвратителен?
— Мил!
— Моята житейска цел съвсем не се заключава в това да стана на някакво си момиченце „мил“.
— Ти си недодялан варварин.
— А ти млада дама.
— Разбира се.
— Но за съжаление — в детинска рокличка и с плетеници.
— Вуйчо Фриц, помогни ми. Изпъди го вън!
— Но, Паула, той говори истината.
— И ти ли го подкрепяш?
— Не, но той ти прави комплименти. Трябва само да се вслушаш в неговите думи. Млада дама с плетеници и с къса рокличка — това е възхитително.
— Да… това е така… но… — И тя замислено пъхна пръста си в устата. — Ти сериозно ли предполагаш това, Фрид? В такъв случай да не се караме. Вуйчо Фриц, аз ще имам нови дрехи. Мама каза да ни помогнеш да изберем плат. Съгласен ли си?
— Разбира се. Какво ще кажеш за нещо синкаво-гълъбово?
— Вече имам…
— А бяла коприна?
— Ах… бяло…
— В такъв случай черна коприна и газ… нещо особено. Широки ръкави с разрез — също като крила. Ще ти направя скица.
— О, ще бъде чудесно!
— Какво би било с жените, ако не съществуваха дрехите? — въздъхна Фриц.
— Това ни се случва, когато правим слънчеви бани.
— Вие пак ли искате да отидете там, деца?
— Да, вуйчо Фриц, вече е топло.
— Отлично! Слънцето пречиства телата и душите.
— Довиждане, вуйчо Фриц!
— Останете още малко тук, деца.
— Не, не, ти трябва да работиш. Довиждане, довиждане… — И тя изхвръкна от стаята.
— Колко е пъргава — каза Фриц. — Днес ще има старогермански хороводи. Иди там.
— Добре! Довиждане, Фриц.
И Фрид с широки крачки тръгна след Паула.
Стана тихо.
Слънцето, което погледна в мансардата, оцвети пода със златисти петна. Фриц натъпка лулата си и като постави на масата пепелницата, прилична на антична метална ваза, запуши.
Следейки гълъбовия дим, си помисли: от тази чаша пиха с Лулу в последната вечер вино. Нямаше повече чаши, пък и те не искаха. Това беше, когато тя дойде при него преди годежа и като обви шията му с ръце, прошепна: „Любими… аз не мога…“.
Тогава в неговите очи блеснаха сълзи и той каза: „Остани… остани при мен…“.
И все пак се разделиха — бяха длъжни да се разделят.
Проникнати от трепета на раздялата, вдигнаха чашата с пурпурното вино към небето, към светлите звезди, възнасяйки заедно с нея и своята любов и болка.
Фриц остави лулата си настрана и отиде в ателието.
Започна да работи.
Часовете минаваха. Той не чуваше нищо, цял потъна в работа. Най-сетне тъмнината го застави да остави четката; потърка с ръка челото си и погледна създаденото. Доволен, премести молберта на мястото му и като подсвиркваше тихо, взе шапката и бастуна си и напусна ателието.