— Вие искате?…
— Да.
— О… Ето го. — И тя бързо записа адреса върху неговия бележник.
— А сега да поговорим за друго.
— У вас е толкова спокойно. Съвсем не така, както другаде. Тук всичко е много по-просто, но затова пък по-уютно и по-красиво.
Като видя портрета на стената, тя попита:
— Коя е?
— Една девойка, която обичах много.
— И какво стана с нея?
— Умря.
Трикс се докосна до неговата безжизнено отпусната ръка и с нерешително движение я помилва.
Той запита:
— Познава ли ви някой в Оснабрюк?
— Не, там преживях само няколко дни.
Той кимна с глава. После показа няколко рисунки, даде й книги за четене и й разказа за своите млади приятели.
На тръгване тя нерешително попита:
— И какво съм длъжна… за това…
Той се усмихна.
— Вие сте длъжна да привикнете към новото, което ви заобикаля. Тогава повече не ще задавате този въпрос. Скоро ли ще дойдете при мен?
Тя го погледна и очите й се разтвориха широко.
— Нищо не съм длъжна? — прошепна тя. — С какво заслужих такова внимание?
— Аз виждам, че вие трябва да свикнете с нещо, което е съвсем естествено. Нали сме хора?
Когато тя си тръгна, Фриц постоя няколко мига, гледайки след нея. После взе парче тебешир и написа върху тъмната стена: „Жената е вечна загадка!“. Късно привечер дойде Елсбет. Тя видя новия надпис и попита:
— Вуйчо Фриц, какво значи това?
— Дойде ми наум тази вечер.
И той й разказа за случилото се. Елсбет беше трогната.
— Тя не познава тук никого — каза Фриц — и никой тук не я познава. Помислих си дали ти не би сметнала за възможно да й помогнеш. Нищо не те ангажира.
— Вуйчо Фриц… Даже да не беше така… на драго сърце ще й помогна…
— Знаех, че ще решиш така.
— Знаеш ли, дойде ми наум чудесна мисъл. Тя сега преживява криза и не трябва да я оставяме насаме с нейните мисли. Тя трябва да се занимава с нещо. Но не с механически или физически труд — това би я угнетило повече. Трябва да намери в заниманието радост. Когато ми е тъжно, аз се старая да направя някому нещо приятно или изобщо да направя нещо добро и тогава се изпълвам от чуждата радост. И струва ми се, че знам какво трябва да се направи, за да й помогнем. Неотдавна помолих моята леля да отиде при старшата сестра в детската болница и да я попита не бих ли й била полезна там. Леля беше в болницата и нейната приятелка й казала, че ако аз искам да помогна сериозно на децата, а не да се забавлявам, тя на драго сърце ще ме допусне да работя. Зарадвах се много!… Помисли, вуйчо Фриц, аз ще мога да се грижа за всички тези славни деца, нуждаещи се от грижи и ласки! Сега реших, нека и тя да дойде с мен! Уверена съм, че ще позволят и на двете ни да работим…
— Добре си намислила — каза Фриц. — Всъщност това е най-хубавото, което можем да измислим за нея. Утре ще й предложа.
— Моля те, вуйчо Фриц.
— И ти ли искаш да се грижиш за децата?
— Да. Разбира се. Но сега почети ми своите стихове.
Фриц отвори томчето и започна да чете с приглушен глас:
За онова, което е било преди.
Осма глава
Ернест често се занимаваше с музика заедно с Лана Райнер. Нерядко й разказваше за Фриц и неговата мансарда на бляновете. Веднъж, когато спомена за Елсбет, той долови, че артистката се заинтересува. Но не продължи и заговори на друга тема. И тогава върху устните й отново се появи загадъчната усмивка. Тя чувстваше у Ернест младостта и свежестта, които го отличаваха от кръга на нейните познати. Тя обичаше неговата своенравност и всичко, което бе още неясно изразено в него — обичаше в юношата бъдещия художник.
Ернест вървеше с радостно настроение по вечерните улици — той отиваше при Лана.
— Ах, вие ли сте, маестро — каза певицата, отваряйки вратата. — Моята камериерка е в отпуск и затова трябваше да ви отворя аз. Моля…
И тя го въведе вкъщи. Беше облечена в чудесна свободна дреха, подчертаваща красотата на нейното тяло.
Наред със стаята, в която те се занимаваха с музика, се намираше малка добре наредена стая — будоарът на певицата.
— Вие може да отидете в моя будоар — предложи тя и като си избра една разкошна роза, я забоде в косата си. При това широките й ръкави се свлякоха нагоре и оголиха безукорната чистота на линиите на нейната ръка и меката извивка на лакътя.