— Трикс!… Но ти скоро ще се върнеш при нас. На Коледа… или на Великден…
— Да, ще дойда при вас. Без това едва ли ще издържа…
Фриц поднесе ябълки.
— Вуйчо Фриц, откъде имаш такива славни бисквити? — запита Паула.
— О, с тях е свързана цяла история. Отивам в млекарницата и искам бисквити. „Много съжалявам, господине — каза хубавичката продавачка, — но бисквитите свършиха.“ „Може би вие ще потърсите, може би са останали малко?“ Тя се усмихна и каза: „Ние действително имаме бисквити, но те са оставени за нас“. Аз казах: „Днес у нас има кръщене и нямаме нищо приготвено…“. Тя се изчерви и побърза да ми даде цяла кутия…
Всички се разсмяха.
Разсмя се и Трикс.
— А сега, вуйчо Фриц, ти трябва да ни прочетеш стихове.
Из ъглите на мансардата на бляновете се криеха вечерни сенки, лампата озаряваше лицата на приятелите. Трикс подаде лютнята на Елсбет и помоли:
— Утре ми е съдено да ви напусна…
Елсбет взе няколко акорда и запя с чист глас. В песента звучеше скръбта на раздялата. Трикс не сваляше очи от Елсбет и виждаше как лека линия очертаваше профила й. Върху косата й легнаха златисти отблясъци. Трикс чувстваше как очите й се изпълват със сълзи.
— Време е да се простим — каза Фрид с престорено суров глас.
— Трикс ще остане още малко тук — каза Фриц.
— Аз ще дойда на гарата — забеляза Елсбет, като целуваше Трикс.
Те си отидоха и Фриц остана с Трикс. Той загаси лампата и запали свещите пред портрета. После взе три чаши и ги напълни с вино. Той приближи една от чашите към портрета.
Втората подаде на Трикс. Тя вдигна просълзените си очи и го погледна.
— Ти отиваш в нов живот, Трикс. Това винаги е съпроводено със страх и надежди. Ако някога ти стане тежко и на сърцето ти легне печал — спомни си за мансардата на бляновете. Нека разкаянието не те измъчва — ти намери своя път. Върви по него и не се оглеждай. Запомни мансардата, нека тя бъде твоята пътеводна светлинка… Ти си длъжна да се научиш да обичаш… в любовта се крие тайната и смисълът на живота на жената. Прощавай, Трикс.
И той докосна челото й.
Тя зарида. Неочаквано риданията й се пресякоха и тя каза с хълцащ глас:
— Вуйчо Фриц, в живота ми отново нахлу светлина. Преди да те напусна, аз бих желала да се простя с това, което внесе в моя живот красота. Фриц, приеми от мен единствения подарък, който може да даде едно момиче от улицата. Позволи ми да прекарам тази нощ при теб! — И като се притисна към него, тя скри лицето си в гърдите му.
Фриц беше трогнат. Тя предполагаше, че й предстои да встъпи в живот, пълен с ограничения, и искаше да се прости с всичко, което е било по-рано в нейния живот.
— Дете — каза той меко, — тебе те очаква не живот, пълен с ограничения и отказ от всичко — очаква те живот, пълен с неизмеримо вътрешно щастие… Ти не трябва да се прощаваш с живота, ти си длъжна да го започнеш. Твоите чувства ще се слеят в теб хармонично и като пълноводна река ще потекат към морския простор. На теб ти е съдено още да принесеш някому щастие, защото в теб са останали много съкровени богатства.
— Аз… ще принеса някому… щастие?
— Да, дете мое, и ще бъдеш щастлива.
— Това… истина ли е?
— Да.
— О… Сега ще ми е леко да си отида… Ако ти бе дошъл с мен… Ще ми позволиш ли да ти пиша?
— Разбира се. И аз ще ти отговоря. Ако ти потрябвам, пиши ми и аз веднага ще дойда при теб.
— Довиждане… довиждане, скъпи приятелю мой…
И тя му поднесе своите червени устни.
— Прощавай, Трикс.
Тя се спря на прага и отново го погледна. Портретът на стената, свещите… маската на Бетховен… прозорецът… и главата на Фриц, глава на Христос… озарена от мек ореол… И сдържайки своите ридания, избяга на улицата.
Десета глава
Настъпи зима. В Лайпциг сезонът се възобнови. Лана Райнер беше в разцвета на своята слава, обсипваха я с безчислени покани. Директорът Борн удържа думата си и намери издател не само за „Фантазията“ на Ернест, но и за неговите романси.
Лана изпълняваше на всички концерти неговите романси и скоро те спечелиха известност. Заедно с Ернест тя даде няколко концерта, които донесоха добри приходи. И така се случваше, че Ернест навсякъде се появяваше в компания с нея. Болшинството от хората не бяха склонни да виждат в близостта на певицата и младия композитор нищо интимно, предполагайки, че своенравността на певицата и нейната взискателност ограничаваха техните отношения до чисто музикалните интереси.