Фрид започна да разказва за своето приключение със съветничката. Тя решила портретът й да бъде нарисуван в бяла лятна дреха, в профил.
— Помислете само — явява се всеки път, увита в кожи, съпроводена от своята камериерка, която мъкне един куфар. После изчезват зад преградата, за да изскочат оттам в леко моминско облекло. Аз спечелих повече от двеста марки от карикатури, които нарисувах, ползвайки я като модел. Нейното сплуто лице, когато тя се опитва да изрази на него игривост, е изумително. Но все пак тя е славен човек.
И вечерта завърши с общо веселие.
Без да се гледа на белите хризантеми.
Госпожа Хайндорф покани Фриц на разходка. Беше чудесен топъл ден. Но вечерта стана по-хладно и започна да студенее. Като се върна вкъщи, Фриц почувства леко треперене — стана му отвратително.
През нощта се изпоти много, непрекъснато кашляше и призори започна да го тресе. Когато чистачката дойде, той я изпрати за лекар.
Лекарят замислен поклати глава.
— Вие имате слаби дробове, господин Шрам — каза той.
— Аз отдавна имам астма — отвърна Фриц.
— Вие живеете усамотен?
— Да.
— Хм… Би следвало да извикате гледачка.
— Нима е толкова сериозно?
— Необходимо е да бъдем внимателни. Привечер ще ви навестя пак. И ако не ви стане по-добре, ще трябва да се вземе болногледачка.
Фриц изпадна в унес.
Привечер дойде Елсбет. Тя се изплаши не на шега.
— Какво се случи, Фриц?
Той й разказа какво му е съобщил лекарят.
Скоро след това лекарят пак дойде. Той прегледа Фриц и каза:
— Ще ви пратя гледачка.
Фриц се усмихна и веднага заспа.
— Не трябва, аз ще се грижа за него — прозвуча от мрака.
— Вие, госпожице?
— Да. Аз работих половин година в Мартенската болница. Ще остана при него.
Докторът я изгледа.
— Добре — каза той и й даде ред упътвания.
— Какво има той, докторе? — осведоми се Елсбет.
— Възпаление на дробовете. Има много слаби дробове… много слаби…
През нощта Фриц бълнуваше.
— Колко е тъмно… защо е така тъмно… запалете свещите… нощта е безпросветна…
Той се мяташе, после се успокои и заспа. Елсбет стоеше до леглото. Тя имаше едно желание — Фриц да оздравее. Вслушваше се тревожно в неравното му дишане.
— Горещо — простена той, — лед… лед… твоите хладни ръце, Лу…
Елсбет сложи ръка върху челото му.
Той каза:
— Благодаря ти. — И отново изпадна в унес. — Лу… ти си с мен… защо плачеш?… Така тъгувах по теб… така тъгу… вах… Къде са твоите сини… мили очи?… В теб е моето щастие… — И той се отмести от възглавницата. Елсбет внимателно повдигна главата му.
Сив полумрак се притаи до прозореца и възвести за приближаването на утрото. Фриц се мяташе в треска.
Елсбет извести Фрид и Паула и каза да телеграфират на Ернест.
Неочаквано Фриц отвори очи.
— Елсбет — извика я той.
— Да, Фриц.
— Какво става с мен?
— Ти заболя, но сега ти е по-добре.
Той поклати глава. Като се обърна към стената, прочете надписа и попита:
— Кой ден сме днес?
— Шести март.
— Ти знаеш ли чий рожден ден е днес? Нейният.
— В такъв случай ние всички ще дойдем при теб след обяд.
— Да. И Ернест също ще дойде…
— Аз искам да му телеграфирам.
— Искам той да дойде. Трябва да му кажа много неща, твърде много… Но съм уморен. Искам да поспя поне един час. А после ти ще ме събудиш.
— Добре, Фриц.
В обичайното време дойде лекарят.
— Той се приближава към края.
Елсбет се олюля и се залови за ръба на масата.
— Нима няма някаква надежда?
— Не. Само ако се случи чудо. След обяд той трябва да дойде още веднъж в съзнание — добави той, като забеляза скръбта на Елсбет.
Елсбет напразно очакваше чудо. Фрид и Паула дойдоха. Очите на Паула бяха просълзени.
— Той спи — прошепна Елсбет. — Лекарят каза, че след обяд ще дойде още веднъж в съзнание. Идете купете цветя, днес е рожденият ден на Лу.
— Рози? — прошепна Паула. — Едва ли ще намерим сега.
— Трябва да намерим — каза Фрид, като стисна зъби.