Елсбет, без фалшива свенливост, тръгна към рояла.
Фриц се облегна, заслуша се, продължавайки да се любува на нежните черти на лицето, озарено от тежкото злато на косите, залени с меката светлина на свещите.
В градините шумяха дърветата. И отново прозвуча над акомпанимента на рояла нежният женски глас.
После настъпи тишина. Бавно прозвуча последният акорд. Елсбет стана и се запъти към терасата.
Младият поет каза сурово:
— И все пак… това… е хубаво!
Мина още един миг и съветничката стана и започна да се сбогува. Но домакинята не искаше да пусне Фриц — та той беше дошъл тъй късно.
И той остана. Госпожа Хайндорф излезе в антрето да изпрати гостите.
Елсбет се върна в стаята. Фриц искаше да й благодари за пеенето, но забеляза, че тя плаче. Изплашен, той се докосна до ръката й.
— Нищо… — каза тя, — нищо… Аз сама не знам какво е това. Сърцето ми беше пълно и аз излязох на терасата. Долу чух момински смях и мъжки глас. И тогава ми се приплака. Но не говорете за това на леля. Ето, мина ми — всичко пак е наред…
— Вие можете да ми се доверите — каза Фриц.
— Аз чувствам това и ми е тъй добре край вас макар толкова малко да ви познавам. Аз чувствам, че вие всякога ще ми помогнете, ако се нуждая от помощта ви.
— Повярвайте, това е действително така — каза Фриц. Той почувства леко вълнение. — Вие значително облекчихте с думите си моята молба. Аз работя сега една картина. Две фигури. Загубил надежда мъж, пребит от ударите на съдбата… Той е хванал с ръце главата си… И една девойка, нежно милваща косите му. Модел за мъжката фигура имам. Модела за девойката днес открих във вас. Ще ми разрешите ли да ви нарисувам?
— Вие много ли обичате идеята си? — попита девойката вместо отговор.
— Много. Но в тази картина има и друго съдържание. Тя трябва да олицетворява идеята за възхода на човека от Аз към Ти, отказ от егоизма, саможертва в името на околните. В името на младостта или в името на човечеството. И девойката трябва да изрази това решение, което дарява нему срещу отказа от удовлетворяване на личните си желания. Трагедията на твореца…
— Казват, че художниците обичат своите произведения, защото създаденото в картините е частица от тях.
— Да, така е.
Влезе госпожа Хайндорф.
— Мръкна се. Да запаля ли електричеството?
— Не — помоли Елсбет, — така е по-добре.
— Госпожо, аз искам да ви съобщя нещо. Вие помните колко се измъчих при търсенето на първия модел. И сега неочаквано намерих другия във вашата племенница. Ще ми разрешите ли да я рисувам?
— Да, разбира се, скъпи приятелю — отговори госпожа Хайндорф. — Аз много се радвам, че вашето желание тъй бързо се е осъществило.
— Бихте ли имали нещо против, ако започнем сеансите?
— Не, разбира се, но утре.
— Къде? Аз съм готов да идвам у вас, макар в ателието ми всичко да е подръка. Там и осветлението е по-хубаво.
Госпожа Хайндорф погледна Елсбет.
— Ти как мислиш, Елсбет?
Тя погледна леля си със сияещи очи.
— Разбирам — забеляза одобрително госпожа Хайндорф — какво ще предпочетеш. — И поглеждайки Фриц, сериозно добави: — Аз ви познавам и това е достатъчно! Защо да не идва племенницата ми в ателието ви? Ако искате, тя може още утре да дойде у вас. В колко часа?
— Благодаря ви, госпожо — Фриц почтително й целуна ръката. — Ако нямате нищо против — в три часа.
— Съгласна ли си, Елсбет?
— Да… да — радостно потвърди Елсбет.
Госпожа Хайндорф се усмихна.
— Вечерта е чудна. Струва ми се, че е по-хубаво да излезем на терасата и по случай тъй щастливото разрешение на вашия проблем да изпием чаша бяло вино.
Тя позвъни и каза на лакея да изнесе на терасата плетените кресла, възглавниците и да запали цветните фенери.
При това съвсем се стъмни. Над цъфтящите вишни надвисна кръглата луна. Далеч, озарена от светлина, се виждаше гората. Тук-там трептяха първите звезди. Виното блестеше в кристалните чаши.
Госпожа Хайндорф вдигна чашата:
— За вашето щастливо откритие. За вашата картина и за изкуството!
Мелодично звъннаха кристалните чаши.
— За откритието — повтори Фриц и на един дъх пресуши чашата.
Настъпи мълчание. Всеки потъна в мислите си.
— Лу — неочаквано се откъсна от Фриц.
— Раната още ли не е заздравяла? — попита с шепот госпожа Хайндорф.