— Тя никога няма да зарасне — прошепна Фриц. И овладявайки се, добави: — Не искам да се оплаквам. Аз имах и щастие, животът ми не беше сън като на моя приятел Хорхмайер, отдавна почиващ в гроба.
— Разкажете ни.
— Той беше художник-декоратор. Изхитри се да отдели от своите печалби по няколко гроша за книги. През пролетните нощи постоянно четеше, знаеше Гьоте почти наизуст. Постепенно у него започна да се пробужда поетът. Пишеше през нощите стихове и драми. И твърдо вярваше в успеха си. Колко често говореше с възторг, че от хонорарите за своята пиеса ще отиде в Италия. Дори започна да изучава италиански език. Не му бе съдено да доживее до това: той не видя драмата си на сцената и не замина за Италия. Скоро умря от туберкулоза.
Фриц наведе очи.
— Един от мнозината непрактични немски глупци — би могло да се каже за него. Но за мен в това има скрито много по-голямо величие, отколкото да завоюваш света.
Фриц замълча и се загледа в тихата нощ. Отдалеч долиташе лекото шуртене на фонтана. Звездите сияеха на небето.
— Това е светът — каза Елсбет.
— Хубаво е лятото и летните нощи — добави госпожа Хайндорф.
— В нашите летни нощи се крие особено очарование — замислено заговори Фриц, — и изобщо в нашата родина. У никой народ няма такова силно влечение към далечното, такова силно желание да се види чуждото. Понякога това стига до робския стремеж да се подражава чуждоземното. И все едно е дали същинският немец Шмид се нарича в Америка Смит, дали говори английски и кръщава децата си Мак и Мод. Нека не обръща внимание на Германия! Аз казвам, че това е само външна промяна. Дайте възможност на този Смит да чуе коледните камбани, да види родното си село и въпреки английския език, въпреки Мак и Мод, той отново ще стане немеца Шмид, който въпреки деловата залисия и стремежа към долари, вярва в приказките и чудесата на живота. Тази вяра живее у всеки истински немец. Каквото и да стори, той не може да загуби своята вяра. И това е най-възхитителното, вечно младото в нашия народ. Аз не съм политик и плюя на всички политически течения. Аз съм човек и в това се заключават моите политически схващания. И при това съм и художник! И затова за мен тоя роден и неведнъж осмиван Михел е все още много висок и значителен в своя ореол на искреност и доверчивост в сравнение с хладните и унесени в работата си хора, за които животът е само аритметична задача. Светът е прекрасен, но най-прекрасен е у нас. Това е субективна преценка, но аз съм прав, също така както са прави англичаните, французите, испанците, твърдейки същото за своята страна. И може би доказвам, че съм най-прав! Когато под ослепителносиньото небе на Рим се възхищавах на карарския мрамор, аз неочаквано почувствах непоносима мъка по родната лятна нощ. Почувствах такава силна тъга по родината, че веднага заминах. Бях трогнат до сълзи, когато отново видях пред себе си брезичка.
Той стана и възторжено вдигна чашата:
— И тази чаша посвещавам на родината, на нашата родина!
Летният вятър шумеше над терасата, ласкаво трептяха звездите и приветливо пръскаха светлина цветните фенерчета. Звъннаха чашите и Елсбет каза:
— За нашата мила, любима родина.
Като злато блестеше виното. Те пресушиха чашите си до дъно.
Глава втора
Фриц Шрам украсяваше своята мансарда наново. Беше облякъл светложълта платнена блуза. Дълго стоя пред огледалото. Сетне постави във вазата три лилии и удовлетворен им се полюбува.
Натъпка лулата си и синият дим украси слънчевия сноп, който проникваше през прозореца, плаващите в него прашинки.
Леко се почука. Фриц скочи от мястото си.
— Моля…
Елсбет влезе нерешително в стаята. И изненадано се спря пред картината, която се откри пред очите й.
Червена мансарда. По стените картини, много картини. До стената червена етажерка с книги — ярките цветни плетеници горяха под слънчевите лъчи. На масата тъмно сукно и върху него блестящи раковини, разноцветни камъчета и парчета от златист янтар. Сред тези дреболии една статуетка на танцьор, изрязана от дърво. Вляво — череп с венец от червени рози. На стената върху алено кадифе изпъкваше гипсовата маска на Бетховен. Под нея — ваза с червени рози.
На другата стена няколко рисунки и една картина, рисувана вечерно.
— Добре дошли в моята мансарда! — каза Фриц и като долови въпросителния поглед на Елсбет, добави: — Това е моят Бетховенов кът. Всички тези предмети крият в себе си спомени. Пред образа на Бетховен винаги цъфтят рози в знак на благоговейно поклонничество. Цветя… те са тъй чисти и свежи.