Корабът, на който пътувала, пристигнал в Нюпорт, от където закарали лейди Елеанор до Бостон в губернаторската карета, придружена от малък ескорт конници. Внушителният екипаж с четирите си черни коня предизвикал голям интерес, когато преминал с грохот през Корнхил, заобиколен от буйните жребци с шестимата ездачи, въоръжени с подрънкващи до стремето саби и с пистолети в кобурите. През широките прозорци на движещата се карета хората успели да зърнат фигурата на лейди Елеанор, която странно съчетавала една почти царствена величественост с грацията и красотата на съвсем младо момиче. Сред дамите в колонията се била разпространила странна мълва: че красивата им съперница до голяма степен дължи неотразимия чар на своята външност на една част от облеклото си — везана мантия, изработена от най-изкусния художник в Лондон, притежаваща едва ли не магически свойства да разкрасява. В настоящия случай обаче момичето не разчитало на вълшебството на дрехите, тъй като било облечено в кадифян костюм за езда, който би изглеждал грубо и неизискано на всяка друга жена.
Кочияшът дръпнал юздите на четирите черни жребци и цялата кавалкада спряла пред желязната ограда, отделяща Провинс Хаус от улицата. По неблагоприятно стечение на обстоятелствата камбаната на Оулд Саут точно тогава биела за погребение. Така че вместо весел звън, с какъвто по традиция се обявявало пристигането на знатни гости, скръбен печален ек възвестил идването на лейди Елеанор Рочклиф, като че се задавало бедствие, въплотено в красивото й същество.
— Голяма непочтителност! — възкликнал капитан Лангфорд, английски офицер; неотдавна пристигнал с послание до губернатора Шут. — Трябваше да се отмени погребението, за да не се разваля настроението на лейди Елеанор от такова тъжно посрещане.
— С ваше позволение, сър — отвърнал доктор Кларк, лекар, известен поборник за управляващата партия — с каквито и претенции да са титлите, мъртвият просяк има предимство пред живата кралица. Великата Смърт дава големи привилегии.
Тези реплики били разменени, докато говорещите очаквали минаването на гостенката сред навалицата, събрала се от двете страни на входа и оставила свободен проход до портала на Провинс Хаус. Веднага чернокож роб в ливрея скочил отзад от каретата и отворил вратата, а в същия миг губернаторът Шут се спуснал по стъпалата пред къщата си, за да помогне на лейди Елеанор при слизането й. Но преди губернаторът да се доближи с тържествена стъпка, се случило нещо, предизвикало всеобщо слисване. Един блед млад човек, с разчорлена черна коса. се втурнал от тълпата и се проснал до каретата, като по този начин послужил с тялото си за подложка, върху която да стъпи лейди Елеанор Рочклиф. Тя се спряла за миг, но видът й по-скоро издавал съмнение дали младият човек ще издържи теглото й, отколкото неудоволствие да приеме такава ужасна проява на почит от себеподобен.
— Изправете се, сър — казал губернаторът строго, като издигнал бастуна си над натрапника. — Какво иска да покаже този побъркан човек с подобна щуротия?
— Не — отвърнала игриво лейди Елеанор, но в гласа й имало повече презрение, отколкото състрадание, — Ваше превъзходителство не трябва да го удря. Когато единственото нещо, което хората искат, е да бъдат стъпкани, жалко е да им се откаже това благоволение, така лесно за изпълнение и така полагащо им се.
След което тя поставила крачето си върху сведената фигура — подобно слънчев лъч, докоснал облак — и протегнала ръка към губернатора. За миг лейди Елеанор застинала в тази поза — картината, която двамата представлявали в момента била навярно най-красноречивата, символична гледка, изобразяваща как аристокрацията с наследственото си високомерие погазва човешките страдания и родството по природа. Но присъствуващите били толкова поразени от красотата на лейди Елеанор, а високомерието й изглеждало така естествено за подобно създание, че те всички надали възторжени възгласи.