Като се изкачил до следващата площадка, той отворил една врата и дал знак на Джървас Хелуайс да влезе. Навярно е възможно клетият безумец да се е самозаблуждавал, че ще види високомерната си възлюбена да седи тържествено, самата тя незасегната от заразата, която по чудо разпръсквала край себе си. Той вероятно си представял, че красотата й не само не била помръкнала, а напротив — че сияела още по-ярко отпреди с неизменен блясък. Изпълнен с такива очаквания, той благоговейно приближил до вратата, пред която стоял лекарят, но спрял на прага и се вгледал боязливо в мрака на затъмнената стая.
— Къде е лейди Елеанор? — прошепнал той.
— Повикайте я! — отвърнал докторът.
— Лейди Елеанор! Принцесо! Кралице на Смъртта! — извикал Джървас Хелуайс, като направил няколко крачки в спалнята. — Няма я тук! Там, на онази маса, виждам да проблясва диамант, някога украсявал гръдта й. А там — и той потръпнал — там виси мантията й, върху която умираща жена е избродирала заклинание със страшна сила. Но къде е лейди Елеанор?
Нещо мръднало под копринените завеси на балдахиновото легло. Разнесло се тихо стенание и като се вслушал внимателно в него, Джървас Хелуейс започнал да различава женски глас, жално оплакващ се от жажда. Дори му се сторило, че разпознал тембъра.
— Гърлото ми! Гърлото ми е пресъхнало — промълвил гласът. — Глътка вода!
— Що за твар си ти? — извикал малоумният младеж, приближил до леглото и рязко разтворил завесите. — От кого си откраднал този глас, за да стенеш и нещастно да се молиш, като че лейди Елеанор би могла да изпадне в човешка немощ? Позор! Жалка човешка дрипо, защо си се вмъкнала в спалнята на моята лейди?
— О, Джървас Хелуайс — отвърнал гласът, а през това време фигурата се извърнала в усилието си да прикрие обезобразеното си лице — недей да гледаш жената, която някога обичаше! Сполетя ме божие проклятие, защото не смятах мъжа за свой брат, нито пък жената — за своя сестра. Обгърнах се с гордостта като с мантия и презирах естествените страдания. Затова природата превърна клетото ми тяло в проводник на страхотно страдание. Наказана съм заради греха си към теб, към всички тях, към цялата природа! Пред тебе е Елеанор Рочклиф.
В гърдите на Джървас Хелуайс закипяло озлоблението на психически болния човек, както и осъзнатата, въпреки лудостта, утаена в дъното на душата му горчивина заради неговия отровен н разбит живот и заради любовта, на която било отвърнато с презрение. Той насочил разобличително пръст към нещастното момиче и спалнята закънтяла, а завесите на леглото се разклатили от гръмогласния му безумен смях.
— Поредният успех на лейди Елеанор — изкрещял той. — Всички са нейни жертви. Нима има по-достоен от нея да бъде последната жертва?
Тласнат от нова приумица в размътения си мозък, той грабнал съдбовната мантия и се втурнал навън от къщата. Същата нощ по улиците минала процесия с факли, носеща по средата тялото на жена, увито в богато извезана мантия. Начело крачел Джървас Хелуайс, развяващ червения флаг на епидемията. Когато стигнали пред Провинс Хаус, тълпата изгорила символичното изображение, а духналият силен вятър разнесъл надалеч пепелта. Говори се, че точно от този миг нататък епидемията намаляла, като че нейната сила, от първата проява на болестта до последната, била свързана по загадъчен начин с мантията на лейди Елеанор. Участта на злочестата дама тъне в странна мъглявина. Има поверие обаче, че понякога в една от спалните на тази къща можело бегло да се съзре женска фигура, криеща се в най-тъмните кътчета и забулваща лицето си с везана мантия. Ако легендата е вярна, не е ли това някогашната лейди Елеанор?
Домакинът, старият роялист и аз изразихме най-искреното си възхищение от историята, силно заинтригувала всички ни. Читателят едва ли би могъл да си представи колко неизразимо по-силно е въздействието на подобно сказание, когато, както в настоящия случай, можем напълно да се доверим на разказвача за истинността на словата му. Що се отнася до мен, понеже знаех как добросъвестно мистър Тифъни установява достоверността на фактите, дори той да бе рекъл, че със собствените си очи е видял постъпките и страданията на клетата лейди Елеанор, нямаше да му повярвам повече от сега.