Той поднася лакома пища на низките инстинкти на тълпата, на болното любопитство на улицата и на смрадния вертеп; рабско оръдие на умразата, сладострастно гладна за позор, за зло, за низост…
Вестникът му развали атмосферата, подигна утробите.
Ни едно негодувание, ни едно озъбване, ни един юмрук не се изпречва пред него. Всеки се бои, всекиму иде на ума оная дума: „В рядка кал камък не фърляй!…“ И той е неуязвим!
Гений, заслуги, самопожертвувания за общото благо, капитали от енергия и сила, безукорна честност; полвек, отдаден на служба на народа, подвизи — трябват на други, за да спечелят славата или поне да избягнат плесента на забравата!
На тогова нищо подобно не беше нужно — за да стане велик; той не влезе в арената на честната човешка деятелност.
Той слезе в гириза.
И граба̀ смрад и фърля!
И Марат е тържествуващ, омерзителен, знаменит! Ах, още тая „Епоха-кърмачка“!…