Сестра О се усмихна на Дори и това беше един от онези редки моменти, когато усмивката й смекчаваше тънките устни и тъмните й очи.
— Имаш право, Дори. Познанието е сила. Точно затова е толкова важно тук да идват послушници и да разпространяват познанието из външния свят, след като сме ги научили на всичко, което знаем, особено послушниците на сестра Нар, понеже те могат да споделят знанията си за билките и приготвянето на различни лекове с целия свят.
— Но и другите знания също са важни — възкликнах аз. Исках да впечатля сестра О с това колко много зная, въпреки че съм по-млада от Дори. — Аритметика, астрономия, история и… и… — Не можех да се сетя за нищо повече.
— Чистоплътност — намеси се Йоем. — Фермерство. Как с малко да нахраниш много хора. Да помогнеш за предотвратяването на глада.
— Грижа за животните! — каза ентусиазирано
Дори.
— Архитектура — добави Енике. — Как се строят мостове, как се изчислява издръжливостта, как се изграждат големи постройки.
Разочаровах се. Искаше ми се сама да се бях сетила за всичко това.
— Напълно сте прави — заяви сериозно сестра О. — Всяко знание, което можете да отнесете обратно в родните си земи, има голямо значение.
— Но сигурно е важно и някои послушници да останат тук, нали? За да поддържат жив пламъка на познанието и да го предават на новите послушници? — попитах аз.
— Да — отвърна сестра О и ме погледна със сериозно изражение. — Но нашето Абатство не трябва да се използва като извинение, за да се криеш от света.
Не разбрах напълно какво имаше предвид, но не зададох повече въпроси. Всичко, което знаех, беше, че на острова, с топлото му слънце, студения вятър и ухаещите склонове, сред кози и пчели и сестри и послушници, се чувствах като у дома си.
По време на почивката двете с Енике отидохме на любимото си място под лимоновото дърво. Яй ни придружи. Изядохме хляба си, пихме студена изворна вода и се взирахме отвъд стената, в сребристосиньото море, което блестеше толкова ярко, че чак очите ни заболяха от блясъка му. Въздухът беше изпълнен с острия, сладък аромат на билките и цветята, които сестра Нар отглежда в Градината на познанието. Птици се рееха по бриза над нас — ту сами, ту в ята от блестящи бели крила. Черна котка със сиви лапички седеше на ниската градинска стена и се ближеше. Енике се облегна на ствола на лимоновото дърво и опъна крака.
— Надявам се, че скоро ще ме привикат в някоя къща или ще ме прикрепят към някоя сестра. Повече не мога да издържам уроците на сестра О.
— Но те са толкова увлекателни! Всеки ден научаваме нещо ново! — Зяпнах я, а тя само се усмихна.
— Ти можеш да попиваш знанието като гъба ден след ден, Мареси. Но аз имам нужда да започна да правя нещо. Само си помисли, ако майка ме избере за служителка на Луната! Това би било такава чест!
— Ти си най-възрастната послушница на острова без къща. Разбира се, че ще те избере. — Излегнах се по гръб и се загледах в листака на дървото. Малки бели цветчета проблясваха тук-там сред тъмните листа. Черната котка скочи от стената и запристъпва наперено към нас. Яй протегна предпазливо ръка, котката потърка глава в нея и започна да мърка. Тогава внезапно Яй се напрегна. Надигнах се и проследих погледа й.
Долу малка бяла лодка със синьо платно навлизаше в пристана.
— Рибарска лодка — казах меко. — Идват да продадат улова си. Виж, ето ги сестра Верк и послушницата й Луан. Те отговарят за търговията. Сега излизат на кея, виждаш ли? Ще напълнят кошниците си с прясна риба и ще заплатят с медени монети или със свещи от пчелен восък, а може и да предложат някакви лечебни мехлеми, приготвени от сестра Нар. Тя се грижи за нас, когато се разболеем. Знае всичко за лечението и билките. Обикновено рибарите им казват от какво се нуждаят, за да може сестра Верк да го приготви за следващия път, когато дойдат.
Яй все още не можеше да се отпусне, затова двете с Енике разменихме погледи и се изправихме.
— Скоро отново ще почнат уроците. Хайде.
4.
Не след дълго Яй привикна към начина на живот в Абатството. Не беше необходимо да й показвам нещо повече от веднъж, за да го запомни. Носеше приборите си в миялното помещение, когато се беше наяла, принасяше хляба си на Хава, отнасяше дрехите си в Извора на тялото, за да ги изпере, и всяка вечер четеше текстовете, които сестра О й възлагаше. За няколко дни научи движенията на ритуала за приветстването на слънцето и благодарствените и възхваляващи песни. Вечер двете се отправяхме директно към Къщата на познанието и четяхме до залез-слънце. Тя не се отделяше от мен. Сестрите го забелязаха и не ни разделяха, когато разпределяха задълженията ни, затова Яй идваше с мен да пасем козите горе в планината, да събираме миди на брега, да направим първата партида от сирене за тази година, да носим вода от кладенеца, да метем дворовете и да чистим Къщата на послушниците.