— Тя не знае как да се чувства в безопасност. — Щом го изрекох, осъзнах, че е самата истина. — Ще трябва да я научим как да го постигне.
5.
В Абатството сме си самодостатъчни в почти всяко отношение. Събираме миди, яйца на птици, боровинки и плодове от планината и морския бряг. Имаме кози, от които получаваме мляко, сирене и месо, и отглеждаме зеленчуци в една от долините между Абатството и Отшелническия храм. Също така в близост до Отшелническия храм има няколко маслинови дръвчета и лозя, а мед получаваме от пчелните кошери на сестра Мареане. Но ни се налага да закупуваме зърно, риба, сол и подправки, както и платове за дрехи и тамян за кадилниците ни. Всички тези неща изискват сребро, но Абатството разполага с предостатъчно количество и от него благодарение на кървавия охлюв.
Кървавият охлюв е единственият начин платът да се боядиса в истински тъмночервен цвят. Можеш да получиш голямо разнообразие от червеникави оттенъци, използвайки различни растения, но никое от тях не дава същия дълбок и наситен яркочервен цвят, който произвежда кървавият охлюв. Разбира се, мисля, че цветът е красив, но все още ме изненадва фактът, че е толкова търсен из всички познати земи и че цената му е толкова висока. Кървавият охлюв боядисва в червено кралските одежди и дрехите на богатите. Само онези с тежка кесия могат да си позволят този цвят. Кървавият охлюв е дал името на Червеното абатство, или поне така си мислех, но когато го споменах на сестра О, тя отвърна, че за това вероятно е имало няколко причини. Било свързано и със свещената животворна кръв и други неща, които все още не разбирах напълно.
Когато майка все още е била малко момиче, червената боя от кървавия охлюв не се продавала на същата цена като днес. По онова време кървавите охлюви били събирани на различни места, включително и на много от островите на Валерия и дори толкова далече на запад, като например в Лонгхорн. Чувала съм, че валерийският народ произвеждал боята си, като събирал охлювите в големи бурета и ги оставял да гният на слънцето. Всяко лято вонята се разпространявала из целия валерийски архипелаг и не отшумявала в продължение на няколко седмици. Накрая кървавите охлюви били унищожени напълно като вид. Не останал нито един.
Но на нашия остров все още има процъфтяваща колония. Ние използваме алтернативен метод за произвеждане на боята.
Събирането на охлювите се осъществява в разгара на пролетта, след пробуждането на Пролетната звезда. Извършваме благодарствени обреди в Храма на Розата, преди да настъпи лятото. Запалваме голям огън на открито, за да изгорим всички отпадъци, изкарани от водата на сушата или довеяни от сезонните бури, а след това чакаме подходящ ден, в който времето да е хубаво.
За кървавите охлюви отговаря сестра Лоени. Тя решава кога да се събират, организира всичко и надзирава процеса на боядисване. Освен това тя е натоварена с осъществяването на търговията, заедно със сестра Верк. Суровият й поглед може да повиши цената до невиждани висини. Несъмнено всичкото това сребро не лежи бездейно в дъното на сандъка на майка. Послушниците, които напускат Червеното абатство и се завръщат във външния свят, вземат със себе си сребро, за да могат да сторят това, което е необходимо. Да изградят лечебници и да основат училища. А може и да подобрят условията за живот в родните си земи.
Понякога си мислех за това. Среброто, което можех да взема, ако се върнех у дома, при мама и татко. При сестра ми и брат ми. Какво можех да направя за тях и за цялото село. Край на гладните зими. Обувки и дебели кожуси за всички. Помислих си за Анер; сигурно има и други деца като нея, които умират от глад.
Но в такъв случай ще трябва да напусна Абатството. Да изоставя всичките си приятелки, утринното измиване, лунния танц, уроците, Градината на познанието, козлетата на сестра Мареане, котенцата. Да изоставя сигурността, че никога няма да изпитам глад. Да изоставя сестра О и съкровищницата.
Сестра Лоени си мисли, че толкова много превъзхожда всички останали, понеже е служителка на Кръвта. Това наистина й дава особени отговорности в Храма на Розата по време на кървавите обреди, но не е основателна причина да бъде толкова надменна. Служителката на Розата е най-важната служителка след майка, но тя е най-скромната от всички сестри.