След като всички се събудихме, оправихме леглата си и се наредихме, отворих вратата на общата спалня. Сестра Нумел ни преброи, за да се увери, че всички сме налице, след което ни поведе към централния двор. Все още беше толкова рано и студено, че камъните изглеждаха тъмни заради падналата роса. Сестра Нумел даде началото на приветстването на слънцето в централния двор. Винаги извършваме приветстването на слънцето, докато то изгрява над морето на изток, дарявайки ни с топлината и животворната си сила. Преди да дойда тук, не знаех, че слънцето е толкова важно и че без него не би могъл да съществува никакъв живот. Радвам се, че вече го знам, и винаги с удоволствие го поздравявам заедно с другите послушници. Копнеех за деня, когато щях да мога да го приветствам с другите сестри в Двора на храма. Оттам можеш да видиш изгрева и залеза по-добре, отколкото тук долу, в централния двор.
Показах на Яй как да прави движенията и й прошепнах значението им. Обикновено не ни се позволява да говорим по време на приветстването на слънцето, но сестра Нумел направи изключение, защото Яй беше новодошла. Огледах се, за да видя дали някой беше забелязал, че този път на мен ми се позволява да нарушавам правилата, вместо както обикновено всички други да могат да ме мъмрят. Йоем ме измери с поглед и вирна носа си. Тя никога не показва, че някой й е направил впечатление.
Когато свършихме, сестра Нумел ни поведе през централния двор, после нагоре към Извора на тялото, където сестра Котке ни чакаше. Тя отговаряше за Извора на тялото. Изпаренията, издигащи се от водата, са причината кожата й винаги да е леко набръчкана и дрехите й да са влажни, така че да прилепват по закръгленото й тяло като кожата на змиорка. Каменната врата е твърде тежка за една жена, затова сестрите я отвориха заедно.
Помогнах на Яй да се съблече. Тя се колебаеше, докато не видя, че всички останали послушници правят същото. Когато свалих ризата й, разбрах причината за колебанието й. По целия й гръб имаше грозни белези, сякаш някой я беше бил с камшик или с пръчка. Тя не е единствената, преживяла подобно нещо.
Има много причини, поради които едно момиче би могло да се озове на този остров. Понякога сиромашки семейства от крайбрежните земи изпращат дъщерите си тук, защото не могат да се грижат за тях. Понякога семейството забелязва, че дъщеря им има остър и любознателен ум, и иска да й осигури най-доброто образование, което би могла да получи една жена. Понякога тук идват болни и осакатени момичета, понеже знаят, че сестрите ще им окажат възможно най-добрата грижа. Като например Ида, която по рождение е с по-нисък ръст от повечето момичета, поради което семейството й не можело да се грижи за нея. Когато била изпратена тук, сестра й Рана отказала да я изостави и я последвала.
От време на време някой богаташ влага пари в дъщеря си, като я изпраща в Абатството и плаща за образованието й. Може би си мисли, че тя не може да си намери съпруг, тъй като е грозна или поради някаква друга причина. Жена, която е прекарала детството си в Абатството, винаги може да открие своето място в света.
Например Йоем. Баща й я беше изпратил тук, защото искаше тя да стане много добра готвачка, така че да му е по-лесно да я омъжи. Йоем има четири сестри, които са по-хубави от нея и отдавна са задомени. Чудя се дали това е причината тя да изглежда толкова озлобена от време на време.
Понякога момичетата пристигат тук като бегълки — най-вече от Урундиен и съседните страни или от някоя от многобройните западни земи. Момичета, които проявяват жажда за знание в култури, където на жените не им е позволено да знаят или да казват каквото и да било. В тези страни мълвата за съществуването на Абатството живее в женските песни и в забранените народни приказки, които само се шепнат, и то далече от вражески уши. Никой не говори открито за нашия остров, но въпреки това повечето хора са чували за него. Енике е едно от тези избягали момичета, както и Хео, малката акадка от Намар, оградения с високи стени град, разположен на границата между Урундиен и земята на акадите. Телата им са белязани по същия начин, както това на Яй. Подозирах, че Яй е преживяла нещо подобно в миналото си, но вече знаех със сигурност.