Яй ме последва по гладките мраморни стъпала в топлия басейн. Водата идва от горещ подземен извор. Вървяхме хванати ръка за ръка, прекосихме басейна и стигнахме до стъпалата в другия край. Много от послушниците могат да плуват, но не и аз. Яй не изглеждаше уплашена от водата, но се придвижваше предпазливо. Сякаш се опитваше да се предпази от водата, докато тя се поклащаше около нея.
От горещата баня слязохме в студената — о, боже, колко е студена само! Понякога ми се иска да беше обратното и накрая да се затопляме в горещата баня, но през горещите летни дни наистина е чудесно да се охладиш, преди да се облечеш.
След като се измихме, сестра Нумел ни поведе през каменните врати, защото беше дошъл редът на сестрите. Те се къпят след нас, понеже преди това трябва да извършат утринни ритуали. След това дойде време за закуската в Къщата на огнището. Когато Яй седна до мен, осъзнах, че беше решила да се превърне в моя сянка. Обикновено така казваме, когато нова послушница се залепи за някое момиче, което е прекарало по-дълъг период тук. Тя я следва като сянка, докато не намери мястото си. За пръв път и аз се сдобивах със сянка, затова изпитах известна гордост. Протегнах се и се усмихнах на Енике, която седеше срещу мен. Аз бях нейната сянка. Напомня ми на сестра ми Нараес, защото има същата къдрава коса и топли кафяви очи. Минаха няколко седмици, преди да се престраша да я изпусна от поглед. Тя нито веднъж не показа, че й досаждам или че я дразня. Реших да бъда също толкова търпелива и щедра по отношение на Яй.
Онази сутрин най-после отново можехме да похапнем пресен хляб. Предния ден сестра Ерс и послушниците й честваха празника на Хава и сега пещта беше почистена и благословена и можехме пак да печем хляб. След като в продължение на няколко луни ядяхме само овесена каша, си беше истинско пиршество да забия зъби в соления хляб, все още топъл от пещта. Ухилих се на Енике с уста, пълна с хляб, и тя се разсмя.
— Мареси, никой не обича пролетния хляб колкото теб.
— Да, и има само едно нещо, което обичам повече от пролетния хляб. — Двете се спогледахме, изкикотихме се и се провикнахме в един глас: — Хляба надум!
Лесно е да се смееш с Енике. Това е едно от нещата, които харесвам у нея.
Яй седеше и човъркаше храната си. Беше хапнала малко хляб, но дори не докосна маринования лук и пушената риба. Посочих чинията й.
— Само почакай да дойде лятото! Тогава хлябът е придружен от сварено яйце и дебело парче козе сирене. А щом Пролетната звезда пак потъне в сън, получаваме мед!
— Трябва да видиш Мареси по време на есенните закуски — каза Енике. — В кухнята пекат хляб надум, пълен с орехи и семена, а Мареси чака пред вратата на Къщата на огнището, преди да са дошли останалите, и души въздуха като прегладняло куче. Освен това през есента ни се дава сирене и яркочервен боровинков сос.
— Приготвят соса с мента и мед. Сестра Ерс винаги повтаря, че е достатъчно вкусен, за да го принесат в дар на Първата Майка. — Облизах устните си при тази мисъл.
Енике погледна любопитно към Яй.
— Каква храна си получавала в родния си дом?
Яй се затвори като мида, сви се и погледът й стана някак отчужден. Поклатих глава към Енике и бързо смених темата, за да разсея Яй от въпроса на Енике.
— Ако не бяха есенните закуски, не мисля, че бих могла да понеса безкрайните зимни овесени каши — казах аз. — Овесена каша, овесена каша, овесена каша… ден след ден. Знаеш ли за какво си мечтая през цялата зима?
Яй не отговори, но Енике се усмихна и кимна.
— За лунния танц! След танца се организира голямо пиршество горе в Лунния двор. Тогава ни се дава яйце от коан в пикантен сос. Птицата коан е символът на нашето Абатство и ядем яйцата й само след лунния танц. Сестра Ерс ги сервира с възхитително вкусен хрупкав пай с месо и сусамени бисквити, поръсени с канела. — Трябваше да преглътна. Мисълта за всичката тази апетитна храна караше лигите ми да потекат. Енике отпи от чашата си.
— И имаме възможност да пием нещо друго, освен вода. Силна медовина и подсладено вино!
— Стъпалата до Къщата на послушниците ти се струват много дълги, когато стомахът ти е пълен с храна!
Засмяхме се. Тоест двете с Енике, не и Яй, макар че изглеждаше така, сякаш малко се е поотворила. Радвах се, че можех да й помогна да се отпусне. Станах от масата.
— Хайде. Време е за уроците.
Остатъка от хляба принесохме в дар на Огнището, слязохме по Стъпалата на зората, прекосихме централния двор и се изкачихме по Вечерните стъпала към Къщата на познанието. Къщата на познанието е най-старата постройка на острова. Сестра О ни разказа, че е била първата и може би най-важна сграда, която първите сестри издигнали, след като доплавали тук на кораба Наондел.